Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
03.11.2017 08:49 -
"Назлън Донка"
Слънцето кърваво се подава далече напред, зад тополите. Сълзите на росата тихичко се стичат от нетрепващите листенца. Свличат се, попивайки в черната, безмълвна земя. Ни птича песен се чува наоколо, ни живинка някаква шумулва.
По п...
06.08.2017 10:10 -
Магдина майка
Поизтупа ръцете си от брашното, гребна шепа вода, изми ги. Подсуши ги в престилката, оправи косата под забрадката, пък изскочи на пътната врата. На кръстопътя отсреща се събираха женурята от махалата. Чуваше се проскърцване на гъдулка ...
09.06.2017 08:44 -
Виртуална приятелка
Стояхме смутени една срещу друга. Стиснали си бяхме ръцете, дори леки целувки разменихме. Все пак сме приятелки. Първо-виртуални, а сега вече реални. Честно казано аз си имам принцип-не се срещам с никого от виртуалните си приятели, ако...
29.04.2017 13:23 -
Знахарката
Рано рани Знахарката тая сутрин. Стана, позагърна се в големият шал и слезе долу, в ниското където тревожно гълчи потока. Разбули коси и откри лицето си, наведе се над тъмната вода. Буйна и дълбока тя тича надолу и прескача облит...
14.12.2016 13:21 -
Психоаналитик от стари времена
Затрупал снегът де що има по земята. Селото стихнало, улиците пусти. Комините пушат, но димът се стеле ниско, да не издаде някому, че тук има къщя. Пъртините прорязват улиците, делят ги на две, провират се навсякъде където е стъпил чове...
09.12.2016 10:29 -
Света Ана
Към надвечер виелицата утихна. Заваля кротко и затрупа тихо. Къщята приклекнаха още, пушеците от комините слязоха в ниското, пъртините една по една легнаха под снега. Нощта прииждаше, слизаше откъм гората, минаваше между къщите, надн...
01.12.2016 08:15 -
У дома
Вратите плавно, някак насила се затвориха след него. Топлото остана вътре, зад изпотенитe стъкла. Виелицата го посрещна с бръснещ вихър, захвърли цели шепи сняг в очите му. Шофьорът на автобуса няколко пъти го попита наистина ли иска д...
24.11.2016 10:57 -
Кметска дъщеря
Ноември върви към своя край и още се чуди. Да пусне ли зимата във владение или да пообрули листата есенно. Иззад гарата надничат сивкави облаци, стоманено се превърта извътре. Вижда се, щом се преобърнат от високото и ще слязат ниско, н...
12.10.2016 09:50 -
Есенна мъгла
Утрото е метално и непрогледно. Тежка, мокра мъгла се стеле ниско над земята. Приижда бавно, на талази откъм Крушака. Вмъкнала се в теснината край коритото на дерето пълзи ли, пълзи. Възкачва се по поляните към Чуката, закрива единстве...
11.08.2016 11:11 -
Магазин за платове
Спомняте ли си мирисът на нови платове.
Влизаш в дълбок магазин с рафтове до тавана. По тях наредени в лек диагонал топове плат. Един върху друг. Вълнени и памучни, копринени. Само. Тогава още „дървесината“ не беше се появ...
Влизаш в дълбок магазин с рафтове до тавана. По тях наредени в лек диагонал топове плат. Един върху друг. Вълнени и памучни, копринени. Само. Тогава още „дървесината“ не беше се появ...
03.08.2016 09:07 -
Нямаш право
-Когато цял живот си бил силен човек, нямаш право да се предаваш. Да бъдеш слаб или да го показваш – отпи дълга глътка от студената бира пред себе си и дръпна дълбоко от серт цигарата. После замълча с присвити очи, които ме гледа...
25.07.2016 06:59 -
Професорът
Когато се появи в малкото ми магазинче не знаех кой е. Скоро се бях завърнала на село. Открих магазинче ”Пенкелер” колкото да има подплата седенето около майка ми. Тя не беше толкова болна, но имаше нужда от мене.
Дойде е...
Дойде е...
09.07.2016 07:26 -
Случайна среща с любовта
Плъзна ръце по бедрата си, поглади корема, завъртя се леко наляво, после надясно. Хареса се. Тясната черна пола очертава добре фигурата й. Лека блузка в светло синьо с къс ръкав избра от гардероба. розово червило, малко грим в тон с тоа...
06.07.2016 07:39 -
Не съди жененият мъж
Не съди женения мъж
Не съди женения мъж. Особено този, на възраст. Дори да го обичаш безумно или нежно, фатално или безпаметно. Жененият мъж, който отдавна е минал възрастта на любовта, който е създал семейство и кариера, който е отг...
29.06.2016 07:48 -
Летен ден
Спряло е слънцето да отдъхне насред небето. Гледа надолу и се радва. Трептят лъчите му, хвърлят златни стрелички към земята.
Нехае слънцето, че така изгаря земята, става страшна задуха. Обяд. По къра всичко е притаило морно на сянка. П...
Нехае слънцето, че така изгаря земята, става страшна задуха. Обяд. По къра всичко е притаило морно на сянка. П...
Търсене
За този блог
Гласове: 8053