Горещ ден се задаваше. Слънцето се навали над Крушака, разхвърля жаравата си по ширналият се небесен харман и се запря. Мъчеше се да пробие дебелите сенки на дивачките круши, ама и те не се даваха. Вековни дървета, с огромни дънери и яки...

Те не говорят с всекиго и как да е.
Поглеждат изпод вежди, засукват мустак, /ако го имат/ и си затрайват. Нахлупват шапката си  по-ниско, дръпват силно от фаса, дълго го мачкат в стария пепелник. Други пък попържат мърдайки само устни. ...

Една пролет, напъпила като младо момиче, току-що подигнало се. Уж вейките на дърветата голи, ама пъпките им като бахари. Аха, аха ще се отворят, стига слънцето да не се докундисва, а да грейне жълто и златно, да озари цялото синьо като м...

На А.К.
Някога имах приятел. Няма да напиша съсед, защото ние не бяхме съседи, бяхме комшии, а това е съвсем различно. Не е въпрос от какъв произход е думата.
С него израснахме заедно. Беше малко по-голям, няколко години. Не беше красавец....

Ех, ширинето хукнало напред, до де ти око види. Нивята жълтеят благодатно, а пожънатите дишат с пълни гърди, отдъхват. Тежко снопи по кръстците чака колата да го извозят по харманите.
Жътва е усилна и дядо Добри рано изкара воловете, вп...

 
Думите на снаха й я жегнаха дълбоко в сърцето. Двете жени си говореха винаги откровено, казваха истината и никога не се нагрубяваха или озлобяваха една срещу друга. Отношенията им от първия ден бяха почти като на майка и дъщеря. С таз...

Времето върви бавно. Откакто съм тука дори часовника не бутвам. Не му обръщам времето в лятно, че после пък в зимно. Часовникът отмерва часовете, но не го и поглеждам почти. Будя се по някое време, понякога все още се стряскам, че ще зак...

Задуха тия дни, забрули голите клонаци. Дърветата се видяха в чудо. Миналият ден слънце, топло, пъпките им наедряха за часове. Днес пък свъсено, духа, че и студ носи. Абе и хавата като световната политика. Ден я бива, седмица дрънчат оръ...

„ …син да имаш, да порасне,
него, момко, аз да взема…”
Народна песен

Сивееше вече, снегът тихо застилаше притихналото село. Нощта с потайни стъпки слизаше от гората и влизаше в селото. Прикриваше се зад кюшетата, надничаше през прозорците. Мракът се настаняваше по дворовете и се утаяваше зад дуварите. Ули...

 
Селото се е ширнало насреща по баирите. Къщята ту се емват нагоре по слънчевите пътеки към върха, ту тихичко слизат надолу към прохладата на реката. Жълтата пръст на високото се е сипнала, напекла се е и искри като златна. Там онова д...

В малкото ни селце, забутано и напълно изгубено из балканите не бяхме заварили много хора. Група приятели, набедени поети, писатели  и художници се разхождахме безцелно с малки ранички на гръб  из планината когато  открихме запуснатите к...

Въртеше почти ожесточено търсачката, влизаше и излизаше от профили, четеше как всеки сам описва себе си и кривеше устни ту в зла усмивка, ту с учудване или присмех.
Не й трябваше мъж. Отдавна беше решила,че ако й е писано да има мъж в ж...

Семейство на ръба
 
Обедната почивка мина неусетно. Лек сандвич, малко музика, съзерцание към далечните планини. Неопределени мисли, релакс. На душата ми е леко и е приятно да седя сред тишината.

Три дни сватбата оглася селото. Богат е чорбаджи  Найден, сватбата е голяма. Един син има той и него жени. Другите му деца все женски, запиляха се по чужди села и чужди родове продължиха. Големи зестри им даде, големи сватби им стегна, а...