Спряло е слънцето да отдъхне насред небето. Гледа надолу и се радва. Трептят лъчите му, хвърлят златни стрелички към земята.
Нехае слънцето, че така изгаря земята, става страшна задуха. Обяд. По къра всичко е притаило морно на сянка. П...