Стрелкаше колата нагоре и все нагоре. Поддържаше я добре и тя захапваше пътя в стръмното без затруднения. Зад гърба си мъжът от големия град остави ядовете, вечните неразбории в голямата ВЕЦ, шумния и задушен град. Бягаше от всички. Нервите му бяха пред скъсване, пред очите му чернееше и искаше само едно: да отиде при нея. Тя ще го посрещне както винаги - ласкава и мълчалива. Ще отнеме за миг  черните мисли, отчаянието, напреженито. Правила го беше много пъти! Родопа планина!
Пътят се виеше нагоре, полека забавяше темпото и всичко в него се отпускаше тихо и леко, като след първа голяма глътка алкохол. Все по-далече се виждаше, бърдата се редяха като за снимка едно след друго, бориките му махаха, като че му се кланяха. Ширнали се ливади с късни летни цветя разтваряха душата му. Пътуваше вече часове. Не знаеше къде отива, тръгна просто така, само да се махне. Хвърли отзад едно яке, риза и бельо, парите, документите, телефона и тръгна. Често бродеше из планината, но тука не беше идвал. Пътя ставаше все по-стръмен, нарядко се виждаха отбивки към махаличките, дори къщичките им не виждаше добре. Все повече пасбища се ширеха, въздухът трептеше от чистота и хлад. На един завой, заби колата настрани, влезе няколко метра в тревата и спря. Излезе навън и се протегна на воля. Бавно се обърна да огледа красотите. Недалече пасеше стадо овце, водени  от възрастен сайбия. Мъжът затвори колата и тръгна към тях.

Когато наближи махна с ръка, поздрави по мъжки и свойски  овчаря. Човекът бавно приближи, огледа го бързо, преценяващо и му отговори. Попита го къде тъдява. Изгубил ли се е или търси нещо и някого. Заговориха. Единия каза, другия помълча и предложи щом няма определена работа, да му гостува тая вечер. На егрека има една каква да е колиба, ще се намери сиренце, мляко, пита и ракия, ще си похортуват и нощта ще мине.

Мъжът от града се върна, посегна към сака си, блъсна вратата на колата и тръгна. Не я заключи. Старият овчар му беше казал, че дори да мине човек оттука на чуждо няма да посегне. 

Двамата мъже бавно закрачиха след стадото нагоре, спираха да попасат овцете, помълчаваха или казваха по някоя дума. Всеки се чувстваше добре. Говореше само, ако му се говори. Наближиха егрека, вкараха овцете в заграденото. Овчарят каза на мъжа от града да си  остави чантата и да донесе вода с дървените ведра от близко изворче. Той пък се зае с друго около колибата. Животните да починат някое време и тогава мъжете щяха да доят. Гостът едва ли ще свърши работата както трябва, но ще подкарва овцете, ще напъжда издоените. Така и направиха. Докато освободят животинчетата от събраното мляко нощта падна над планината и завя хладен ветрец. Затвориха кошарите, нахраниха кучетата и тогава старият овчар постла на земята една козенява черга, извади захлупци със сирене, пита хляб, ракия. Имаше и катък, бито мляко за пиене. Ракията надигаха направо от шишето и първата глътка сториха мълчаливо. Бавно захванаха хляба, пийваха, хапваха, дъвчеха бавно, мълчаха или говореха - както се случеше. Много е напрегнат, каза овчарят на градския мъж, какво му е, грижи ли има в семейството или в работата. Изслуша краткото му обяснение и дълго мълча. После ей тъй на, от веднъж го запита направо: с оная работа, мъжката , е....то , как е? Стресна се мъжът от града и през мънкане каза, ами как да е,добре уж.... Овчарят отново дълго мълча. После удари дълга глътка ракия и заразказва: още 16-годишен тръгнал с овцете в планината. Животът му бил с тях. Грижи големи, труд,, но ядове и нерви - никакви. Без вестник, книга, радио не оставал, следял живота долу, но да живее долу не слизал. Само два-три месеца зимата и душата му все стегната стояла. Оженил се млад, деца завъдил, но работата на овчарската жена тежала на ръцете й, мъжът все го нямало. Тя не изтраяла и го напуснала. Замълча за по-дълго, зарея поглед в нищото и тъмното, отпи отново и продължи. Заминала за голям град с децата, а той останал тука с бориките и овцете, тука мъката си  разсйевал, грижите по овцете не спирал. Останала дълбоко мъката му, живеел. Минали години, срещнал вдовица - без деца, съвсем сама на света. Казал й - не може къща  той да гледа, от билата не слиза. Тя мълчаливо увила снага около неговата, свела очи надолу и после....е, после му станала другарка, никога не се оплакала. Идвала през ден горе при него, носела му вестници и книги, питата, която ядат, тя я пече през ден, да има истински хляб той тука, не купен от магазина. Нощувала при него, галелели се на воля по цяла нощ, сутринта смъквала издоеното мляко надолу, да го продаде. Така си живеели, нищо, че той е забрал вече 80, мъжът в него все още бил мъж.  Мъжът от града унесено го слушаше, като приказка за волен живот му звучеше всичко, чудеше се да вярва ли, или какво... Звездите отгоре трептяха, чуваха се нощните птици, времето неусетно се търкаляше към зазоряване. Много неща си казаха, градският мъж научи много за живота от този планински пастир, който уж не беше учен, нито беше живял долу сред хората толкова... Съгласен беше с неговите думи градският мъж и се чудеше защо  мислите му  и решенията не бяха толкова лесни и прости...Защо????

Нощта се оказа къса, спаха един до друг, подпрели гърбове. Градският мъж още блаженно отпускаше снага, когато овчарят го завика да доят овцете, че ей го слънцето ей сега ще се покаже и трябва да тръгват на паша. Вечерта се бяха рабрали мъжът от града да остане на егрека няколко дена, да поговорят още в нощите, но насреща ще помага да гледат стадото...
Бавно се изправи мъжът от града. Беше студено, росата беше силна, овцете подрънкваха хлопатари, овчарят им подвикваше и ги гълчеше гальовно. Стана, наметна се и забърза с ведрата. Усети, че голямата тежест в гърдите му все още е там, но мъъъничко беше олекнала...

В Родопа планина, при мъжът на планината, там където всичко е истинско и просто. Иска се да имаш дупе и здрави ръце!!!

с усмивка:)

здравей, първата ми за днес :)

на няколко пъти, влизах излизах и накрая се прстраших, много силен разказ, браво! Поздрави! Притеснението ми идваше от заглавието и сходството му с 1 филм, благодарна съм, че не се потвърди. Дерзай и за лисичката, разказа, много ми хареса, направо си я представих, така образно е предадена. Всичко добро!