ЖИВЕЕХА МНОГО, МНОГО ОТДАВНА, В СРЕДАТА НА МИНАЛИЯ ВЕК, В ЕДНА ТИХА И ЗЕЛЕНА УЛИЧКА, В МАЛКА КЪЩУРКА ДЯДО ИВАН И БАБА ЦВЯТА. ТОЙ-В ШАЯЧНИ ПОТУРИ, ПРИСТЕГНАТ В КРЪСТА С ШИРОК ПОЯС И НАВУЩА ПОД КОЛЕНЕТЕ, С ЛЕКИ СВИНСКИ ЦЪРВУЛИ. НА ГЛАВАТА ЗИМЕ-ЛЕТЕ КОЖЕН КАЛПАК С ВЪЛНАТА НАВЪНКА. СЛАБИЧЪК И ПОДВИЖЕН, НА КОЛКО Е ГОДИНИ НЕ СЕ ЗНАЕШЕ, НО БЕШЕ КЪДЕ ДЕВЕТДЕСЕТТЕ. БАБА ЦВЯТА ДРЕБНИЧКА, ПРЕГЪРБЕНА БАБИЧКА, С НАБРАНА ВЪЛНЕНА ФУСТА, ИЗПОД КОЯТО СЕ ПОДАВАШЕ ДРУГА, ПАМУЧНА И ПО-ТЪМНА. С ДРЕШКА ТЪМНО СИНЯ НА БЕЛИ КАПКИ, ИЗБЕЛЯЛА ОТ ВРЕМЕТО И ПРАНЕ. ЗАБРАДЕНА С ЧЕРНА ЗАБРАДКА ПОД БРАДАТА И НА "ЧУШКА" НА ВЪРХА НА ГЛАВАТА. ТИХИЧКИ И СВЕСТНИ ХОРИЦА. ДЯДО ИВАН ПОПИЙВАШЕ ПО ВЕЧЕРНО ВРЕМЕ БЯЛА РАКИЙКА НА СУДУРМАТА ПОД АСМАТА, А БАБА ЦВЯТА СПОХОЖДАХА КАХЪРНИ ЖЕНУРКИ Я ДА ИМ БАЕ ЗА БОЛНО, Я "ЧЕТЕНА" ВОДА ДА ИМ НАПРАВИ. ТИХО И МОНОТОННО ВЪРВЕШЕ ЖИВОТА ИМ. ДОКАТО ЕДИН ДЕН ОТКЪМ СКРИТАТА В ЗЕЛЕНИНА КЪЩУРКА НЕ СЕ РАЗДАДОХА ОПЛАКВАЩИТЕ ВОПЛИ НА БАБА ЦВЯТА. ВИЕШЕ БАБАТА НА УМРЯЛО, АМА И КЪЛНЕШЕ , И ПУСТОСВАШЕ. ЗАВТИРИХА СЕ ВСИЧКИ ОТ МАХАЛАТА. КОИТО НЕ БЯХА ДОЧУЛИ, ТИЧАХА ИЗВИКАНИ ОТ КОМШИИТЕ. ЗА КРАТКО СУМАТИ НАРОД СЕ СКУПЧИ В ТЯСНОТО ДВОРЧЕ НА СТАРЦИТЕ. БОЖЕ, БОЖЕ КАКВО ДА ВИДИШ.... НАСРЕД СУДУРМАТА, ЧИСТА, ПРЕМЕТЕНА И ЗАСТЛАНА С ВЕТА ЧЕРГИЦА, СЕ ВЪРГАЛЯХА ДВАТА БАКЪРА НАПОЛОВИНА С ВОДА. ВОДАТА РАЗПЛИСКАНА НАОКОЛО, А КОБИЛИЦАТА СЕ УСУКВАШЕ ОТ ПЪРГАВАТА РЪКА НА БАБА ЦВЯТА И КЪДЕТО ВИДЕШЕ, ТАМ НАЛАГАШЕ СГЪНАТИЯ НА ЧЕТИРИ ДЯДО ИВАН. ОТДЪХНАХА НАСЪБРАЛИТЕ СЕ ХОРА И ЧАКАХА ДА РАЗБЕРАТ КАКВО Е СТАНАЛО. СЛАВА БОГУ ЖИВИ БЯХА И ДВАМАТА.


ИМАХА ДЯДО ИВАН И БАБА ЦВЯТА ДЪЩЕРЯ, НАЙ-МАЛКОТО ИЗТЪРСАЧЕ, ОТРАНО ПРЪЖДОСАЛО СЕ ДА УЧИ ПО ГРАДИЩАТА. ДО СОФИЯ БЕШЕ СТИГНАЛО. РАЗКАЗВАХА,ЧЕ СТАНАЛО ГИМНАСТИЧКА, ПО СВЕТА ХОДЕЛО, ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ ИЗУЧИЛО И ВСЕ ПЪРВО БИВАЛО СРЕД ДРУГИ ЧУЖДЕСТРАННИ ГИМНАСТИЦИ. ДОРИ НА КИНОПРЕГЛЕД ГО СНИМАЛИ. ВИЖДАЛ ДЯДО ИВАН КАК ТЯХНОТО МОМИЧЕ ПРАВИ РАЗНИ ГИМНАСТИКИ ЕДНА ОТ КОИТО - ДА СИ ВДИГНЕ КРАКА И ГО СЛОЖИ ЗАД ВРАТА. ЛЕСНО МУ СЕ СТОРИЛО И ТОЙ ПОДВИЖЕН И СЛАБИЧЪК, НА КОГО ДА СЕ МЕТНЕ ДЪЩЕРЯТА? ЩО ПЪК ДА НЕ ОПИТА ДАЛИ ЩЕ ГО МОЖЕ. ОТИШЛА БАБА ЦВЯТА ЗА ВОДА И ДЯДО ИВАН СЕДНАЛ НА СУДУРМАТА ПРЕД КЪЩИ, ХВАНАЛ КРАК И ПЪРГАВО ГО МЕТНАЛ ЗАД ВРАТА СИ. ПУСТО ОПУСТЯЛО, СТАРИТЕ КОКАЛИ НА ДЯДОТО НЕ ПОСЛУШАЛИ ГО И НЕ МОГЪЛ ДА ВЪРНЕ КРАКА ОБРАТНО - ОСТАНАЛ ЗАКЛЕЩЕН ТАКА. СЕДЯЛ ДЯДО ИВАН И ЧАКАЛ ПОЛОВИНКАТА СИ ДА СЕ ВЪРНЕ ОТ ЧЕШМАТА, ЧЕ ДА МУ ПОМОГНЕ ДА ЗАВЪРШИ ГИМНАСТИКАТА СИ. АМА БАБА ЦВЯТА ХИЧ И НЕ ИСКАЛА ДА ЧУЕ ЗА ФИЗКУЛТУРНИТЕ ОПИТИ НА ДЯДОТО , НАЛАГА С КОБИЛИЦАТА И КЪЛНЕ ДО ТРЕТО КОЛЯНО.....


ТАКИВА СТАРЦИ ЧЕШИТИ ЖИВЕЕХА МНОООГО, МНОГО ОТДАВНА НА ЕДНА ОТ ТИХИТЕ ЗЕЛЕНИ УЛИЧКИ В КРАЯ НА МОЕТО СЕЛО, НАКРАЙ СВЕТА...





СУДУРМА - ПОКРИТА ДЪЛГА ТЕРАСА ПРЕД КЪЩАТА, НА КОЯТО СЕ ВЛИЗА ПО 2-3 СТЪПАЛА. ВИД ЧАРДАК.


 

Тази гимнастичка, да не си ти?

:)))) нее,не съм аз, тази гимнастичка е от средата на миналия век, но за съжаление не помня името й.