СЛЪНЦЕТО ГРЕЕ КАТО ЗА ПОСЛЕДНО. ЗАЖЪДНЯЛАТА ЗЕМЯ ГО ДЪРПА КЪМТО ЗАПАД, А ТО СЕ ЗАПЪНАЛО, НЕ ЩЕ И НЕ ЩЕ. СЕЛСКИЯТ ПЛОЩАД ВСЕ ОЩЕ НЕРАЗБУДЕН ОТ СЛЕДОБЕДНАТА ДРЯМКА СЕ ЧУДИ КЪДЕ ЛИ ОКЪСНЯВА ТАЙФАТА ОТ ХЛАПЕТА. РАБОТНИЯТ МИ ДЕН Е СВЪРШИЛ И С НЕТЪРПЕНИЕ ОЧАКВАМ ДА ПОЕМА КЪМ КЪЩИ. ПЕТЪК СЛЕДОБЯД Е.

МАЛКОТО "ЧАВДАРЧЕ" ЗАДЪХАНО , С ТРЯСЪК И УСТРЕМ ПРИСТИГА, РАЗТВАРЯ ШУМНО ВРАТА И МЕ ГРАБВА В ИЗПОТЕНАТА СИ ПРЕДГРЪДКА. ПРАВИ ЗАСИЛВАНЕ ОТ МЯСТО И ХУКВА НАДОЛУ. ТЯСНОТО ПЪТЧЕ СЕ ПРОМУШВА ШЕМЕТНО МЕЖДУ ШУБРАЦИ, КРАЙ ИЗГОРЕЛИ ПОЛЯНИ, КРАЙ ЗЕЛЕНЯСАЛИ ВИРЧЕТА И ИЗБЛЕДНЯЛОТО СИНЬО НА ЯЗОВИРЧЕТО, ВЕЧЕ ОБСАДЕНО КАТО ПРЕД БОЙ ОТ НЕТЪРПЕЛИВИ РИБАРИ. С АВТОБУСЧЕТО СЕ ЗАВРЪЩАТ ОТ РАБОТА МЪЖЕ И ЖЕНИ ОТ БЛИЗКИЯ ГОЛЯМ ЯЗОВИР, КОЙТО ДЕСЕТИЛЕТИЯ ВЕЧЕ ЗАХРАНВА СТАРАТА СТОЛИЦА С ЧУДНА БАЛКАНСКА ВОДА. НЯМА И СЛЕДА ОТ ПЕТЪЧНА УМОРА СРЕД МОИТЕ СПЪТНИЦИ. СОЛЕНИ МЪЖКИ ПРИКАЗКИ, ГЪРЛЕН ЖЕНСКИ СМЯХ, ЗАКАЧКИ И ДОРИ ПЕСЕН ВОЛНО СЕ БЛЪСКА В ЗАСЕНЧЕНИТЕ СТЪКЛА И ЛИТВА НАВЪН, В БОАЗА. СТАВА МИ ЛЕКО И НА МЕНЕ, ОТДАВНА НЕ СЪМ СЕ СРЕЩАЛА С ТОЛКОВА НЕПОДПРАВЕН ЖИВОТ, С ТАКИВА ЧИСТИ И НЕПРЕВЗЕТИ ОТНОШЕНИЯ, С ТОЛКОВА СЪРЦАТИ ХОРА. "ЧАВДАРЧЕТО" НАЙ-ОТГОВОРНО ГЪЛТА КИЛОМЕТРИТЕ И ЕТО, ЧЕ С ЛУДО ЗАВЪРТАНЕ ПО ЕДИН ОТ КРАЙГРАДСКИТЕ "ОХЛЮВИ" НИ ВКАРВА НА ПЪТЯ ОТ ХАИНБОАЗ КЪМ СТАРОПРЕСТОЛНИЯ ГРАД. СЪРДИТИЯ АВТОМОБИЛЕН ПОТОК НИ ПОГЛЪЩА, РЪМЖИ ЗАКАНИТЕЛНО. АВТОБУСЧЕТО НИ ЧИННО СЕ ПОДРЕЖДА В ЕДНА ОТ КОЛОНИТЕ И ЧАКА СВОЯ ЗЕЛЕН СВЕТОФАР. ЗАВИВА СЪВСЕМ ПО ПРАВИЛАТА И НАВЛИЗА УМОРЕНО В ЗАДУШНИТЕ КВАРТАЛИ.

ГРАДЪТ НИ ПОСРЕЩА КАКТО ВСЯКА ВЕЧЕР - ШУМЕН И ПРАШЕН.



МИЛКА МАРКОВА