СТАРАТА КЪЩА ДРЕМЕШЕ ПОД ОБЕДНОТО СЛЪНЦЕ ПРИКЛЕКНАЛА ЛЕКО ПОД ТЕЖЕСТТА НА ГОДИНИТЕ. МНОГО ОТДАВНА СТОПАНИТЕ Й СИ БЯХА ЗАМИНАЛИ. СТАИТЕ КЪНТЯХА ПРАЗНИ, СТЪЛБИТЕ СЕ БЯХА ИЗКРИВИЛИ ОТ МЪКА, ЯХЪРЪТ ПОД ТЯХ ЗЕЕШЕ С ОТВОРЕНАТА СИ ВРАТА. БУРЕНИ И КОПРИВА НАСТЪПВАХА ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, НАДНИЧАХА В ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ И САМО ХЛАДНИЯТ СУМРАК ГИ ВЪЗПИРАШЕ ДА НЕ СЕ НАСТАНЯТ В КЪЩАТА. ЗЛОСТОРНИЦИ БЯХА ИЗПОЧУПИЛИ С КАМЪНИ СТЪКЛАТА НА ПРОЗОРЦИТЕ, А ВЯТЪРЪТ СЕ БЕШЕ ПОГРИЖИЛ ПРЕЗ ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ САМОТА ПОЧТИ ДА ГИ ОТКЪСНЕ ОТ ПАНТИТЕ. НЯМАШЕ СМЯХ, НЯМАШЕ ВЕСЕЛО ТОПУРКАНЕ ИЗ СТАИТЕ И ПО СТЪЛБИТЕ, НЯМАШЕ ТОПЛИНАТА НА ЖИВОТНИТЕ В ЯХЪРА. РАЗРУХАТА БАВНО И ЗЛОРАДО ОБИКАЛЯШЕ КЪЩАТА И ДЕБНЕШЕ МИГА, В КОЙТО ЩЕШЕ ДА Я НАДВИЕ.


НО ПРЕДИ НЯКОЛКО ЛЕТА, В ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ ДВОЙКА ИЗМОРЕНИ ОТ ПЪТ ЛЯСТОВИЧКИ КАЦНАХА НА ЖИЦИТЕ СРЕЩУ КЪЩАТА. ПОЧИНАХА СИ, ОПРАВИХА ПЕРЦАТА СИ И НАЙ-НЕОЧАКВАНО СЕ СТРЕЛНАХА КЪМ ЕДИНИЯ ПРОЗОРЕЦ ОСТАНАЛ БЕЗ СТЪКЛА. ВЛЕТЯХА В СТАЯТА НА СТАРАТА КЪЩА И ПЪРХАЙКИ С КРИЛЦА ОБИКОЛИХА СТЕНИТЕ . ПОСЛЕ ВЕСЕЛО ЗАЧУРУЛИКАХА И БЪРЗО, БЪРЗО ЗАПОЧНАХА ДА СТРОЯТ ГНЕЗДО В ЕДИНИЯ ЪГЪЛ. РАБОТЕХА НЕУМОРНО И СКОРО ДОМЪТ ИМ БЕШЕ ГОТОВ. ИЗЛЮПИХА ПИЛЕНЦА, ОТГЛЕДАХА ГИ. НЯКОИ ОТ МАЛКИТЕ ПОСТРОИХА ТАМ И СВОИТЕ ДОМОВЕ. НЕУСЕТНО СТАЯТА СЕ НАПЪЛНИ С ЛЯСТОВИЧИ ГНЕЗДА. ВСЯКА ПРОЛЕТ СТАВАХА ВСЕ ПОВЕЧЕ, ЗАПОЧНАХА СТРОИТЕЛСТВО И В СЪСЕДНИТЕ СТАИ. КЪЩАТА КЪНТЕШЕ ОТ ВЕСЕЛО ЧУРУЛИКАНЕ НА МЛАДИ ВЛЮБЕНИ ПТИЧКИ, НА НОВОИЗЛЮПЕНИ ПИЛЕНЦА. ОЖИВЯ И СЪРЦЕТО Й ТРЕПНА РАДОСТНО. ОТНОВО НЕ БЕШЕ САМА, ОТНОВО ДАВАШЕ ПОДСЛОН НА ЖИВИ ДУШИЦИ, ОТНОВО НЯКОЙ ИМАШЕ НУЖДА ОТ НЕЯ.


ЕДИН ДЕН ПРЕЗ ОТВОРЕНАТА ВРАТА НА ЯХЪРА ПРЕДПАЗЛИВО НАДНИКНА ШАРЕНА КОТКА. ЗЕЛЕНИТЕ Й ОЧЕТА БЛЕСНАХА В ПОЛУМРАКА И ТИХИЧКО ПРИСТЪПИ НАВЪТРЕ. ПОДУШИ ПОДА И ЪГЛИТЕ, СЪБРА С ЛАПИЧКИТЕ СИ МАЛКОТО ОСТАНАЛО СЕНЦЕ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДОБИЧЕТА. НАПРАВИ СИ ЛЕГОВИЩЕ И ТИХО СЕ СВИ НА КЪЛЪБЦЕ. НЕ МИНА МНОГО ВРЕМЕ И СТАРАТА КЪЩА ДОЛОВИ НЕЧИЕ ТИХИЧКО МЯУКАНЕ, А КОТКАТА ЗАМЪРКА УСПОКОИТЕЛНО. БЕШЕ РОДИЛА ТРИ МАЛКИ ШАРЕНИ КОТЕНЦА.ПОЛЕКА-ЛЕКА И ТЕ ПОРАСНАХА, ИГРАЕХА ВЕСЕЛО НА ПРИПЕК ПРЕД ЯХЪРА, ГОНЕХА СЕ ПО СТЪЛБАТА. НЯКОИ ОТ ТЯХ СЛЕД ВРЕМЕ ДОЙДОХА ДА РОДЯТ СВОИТЕ КОТЕНЦА В КЪЩАТА.


ЖИВОТ КИПЕШЕ НАВСЯКЪДЕ. КАТЕРИЧКА СЕ ЗАСЕЛИ НА ТАВАНА НА КЪЩАТА. НАПРАВИ СИ МАЛКО СКРИВАЛИЩЕ В ЕДИНИЯ ЪГЪЛ И НЕУМОРНО СЪБИРАШЕ ОРЕХИ, ЯДКИ ОТ КАЙСИЕВИ КОСТИЛКИ, ШИШАРКИ, ЛЕШНИЦИ. В ДРУГИЯ КРАЙ НА ТАВАНА РОДИ МАЛКИТЕ СИ ДЕЧИЦА.


ВЪРХУ ПОДИВЯЛАТА АСМА ПРЕД КЪЩАТА ЧЕСТО ИДВАХА ДВОЙКА БЯЛКИ И ПО ЦЕЛИ ДНИ СЕ ГОНЕХА НАГОРЕ-НАДОЛУ. В ГЪСТИТЕ КЛОНИ НА СЛИВАТА ЗАД КЪЩАТА СЕ НАСТАНИХА СЛАВЕИ И ОГЛАСЯХА РОСНИТЕ УТРИНИ С ВЛЮБЕНИТЕ СИ ПЕСНИ.


СТАРАТА КЪЩА СЕ ОТПУСНА И УСПОКОИ. СТОПАНИТЕ Й Я БЯХА ИЗОСТАВИЛИ, НО НОВИ ОБИТАТЕЛИ НАМЕРИХА ПОДСЛОН ПОД НЕЙНИЯ ПОКРИВ И ТЯ ОТНОВО БЕШЕ НУЖНА НЯКОМУ. ДОБРЕ Й БЕШЕ ДА ГИ НАБЛЮДАВА, ДА СЕ РАДВА НА ЛЮБОВТА ИМ И ДЕЦАТА ИМ, ДА ГИ ПРИЮТЯВА ОТ БУРИТЕ И ВРАГОВЕТЕ.


ИМАШЕ, ОЩЕ ИМАШЕ ЖИВОТ В СТАРАТА КЪЩА. ОЩЕ ЖИВИНКИ ИМАХА НУЖДА ОТ НЕЙНИЯ ПОДСЛОН И ГРИЖИ. НЕЙНОТО ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО РАДВАШЕ ДУШАТА Й, А ТЕ БЯХА ЩАСТЛИВИ,ЧЕ ИМАТ ДОМ.