ВИНАГИ СЪМ БИЛА РОМАНТИЧКА. ОТ НАЙ-РАННИТЕ СИ ГОДИНИ, КОИТО ПОМНЯ ДО ДЕН ДНЕШЕН. ОСНОВНА ЧЕРТА ЗА РИБИТЕ И НЕДОСТАТЪК НА ХАРАКТЕРА МИ СПОРЕД МАЙКА МИ /БОГ ДА Я ПРОСТИ/ .ЗИМАТА ВИНАГИ МИ Е НОСИЛА ЕМОЦИИ, УСЕЩАНЕ ЗА НЕЩО ТАЙНСТВЕННО И ВЪЛШЕБНО, ЗА ЧИСТОТА И СПОКОЙСТВИЕ. ДО ДЕН ДНЕШЕН. НЕ В ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ, А В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СЪРЦЕТО МИ ВИНАГИ Е ЗАМИРАЛО ПРЕД СНЕЖНИЯ БЕЗКРАЙ, ПРЕД ТИХИЯТ СНЕЖЕЦ, ПРЕД БЕЗМЕТЕЖНОСТТА НА ВРЕМЕТО. ОБАЧЕ... СЛУЧИ МИ СЕ И НА МЕНЕ НА "СТАРИ" ГОДИНИ ДА РАБОТЯ В ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ. ПО-ТОЧНО В КМЕТСТВОТО НА ЕДНО СЕЛО, ОТНОСИТЕЛНО ДАЛЕЧЕ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. НЕ ЩЕШ ЛИ СЛУЧИ МИ СЕ И ПРЕЗ ТРИТЕ ЗИМНИ МЕСЕЦИ ДА ПРИНУДЯТ КМЕТА МИ ДА СИ ПОЛЗВА НЕИЗПОЛЗВАНИТЕ ОТПУСКИ /НЕ ПО НЕГОВА ВИНА/, ЗАЩОТО ВИДИТЕ ЛИ НЯМА ДА МУ ГИ ПЛАТЯТ ЕДИН ДЕН. ТА ОСТАНАХ САМА.  КАКТО СЕ СЛУЧВА ЗАВАЛЯХА И НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СНЕГОВЕ НА ЗИМАТА ПРЕЗ МОЕТО "УПРАВЛЕНИЕ". ВЕСКИ БОЖИ ДЕН БАБИТЕ ОТ СЕЛОТО /ЖИТЕЛИТЕ СА ВСИЧКИ НАД  60 ГОДИНИ/, КОИТЕ СА МИ ПОЧТИ НАБОРИ , ИДВАТ ДА МЕ ПИТАТ ЗАЩО НЕ Е РАЗРИНАТО ИЗ СЕЛОТО, ЗАЩО СНЕГЪТ СТОИ НЕПОЧИСТЕН И ТЕ КАК ЩЕ ПАЗАРУВАТ И Т.Н. ПРАВИ СА ХОРАТА. СЕЛОТО Е И БЛИЗКО И ДАЛЕЧЕ ОТ ТЪРНОВО. БЛИЗКО НА КИЛОМЕТРИ, ДАЛЕЧЕ НА ОБГРИЖВАНЕ. ТА ПОЧИСТВАЩАТА ТЕХНИКА ВСЕКИ ДЕН ИЛИ ЗАКЪСАЛА, ИЛИ ИЗЛЯЗЛА ОТ СТРОЯ ,ИЛИ НЯМА ГОРИВО, ИЛИ СЪОТВЕТНИТЕ ШОФЬОРИ И ТРАКТОРИСТИ НАЙ-НЕВИННО МЕ ЛЪЖАТ КАК НЯМАТ ГОРИВО, ПЯСЪК И КАК НЕ СТИГА ТЯГАТА НА МАШИНИТЕ ДА РИНАТ СНЕГА.  СЪЩО ТОЛКОВА НЕВИННО ЧАКАТ ДА ИМ ПОВЯРВАМ И ПОДПИША ПЪТНИТЕ ЛИСТИ.
ТА ДРАГИ МИ ПРИЯТЕЛИ. ЗИМАТА НЕ БИЛА САМО РОМАНТИКА.ТРЯБВА ДА ГЛЕДАМ ПО-РЕАЛНО НА НЕЩАТА.
ВСЕ ПАК, КОГАТО ВЕЧЕР СЕ ИЗПРАВЯ НА СЕЛСКИЯ ПЛОЩАД И ЗАЧАКАМ АВТОБУСА ЗА ТЪРНОВО, ЗАД  ГЪРБА МИ ШУМЯТ СТАРИТЕ БОРОВЕ НА ЧИТАЛИЩЕТО И КАТО ГИ ПОГЛЕДНА ОТРУПАНИ СЪС СНЯГ И КРАСИВИ, СЪС СКРИТИТЕ КАТЕРИЧКИ ИЗ ИЗГЛИЧКИТЕ, КАТО ВИДЯ НЕИЗВЕСТНИТЕ ЗА МЕНЕ ПТИЦИ В КЛОНИТЕ НА КИПАРИСИТЕ, КЪЛВЯЩИ В СТУДА ЗРЪНЦА ЗА ВЕЧЕРЯ, КАТО ЗАРЕЯ ПОГЛЕД КЪМ ДАЛЕЧНИТЕ ПЪРВЕНЦИ НА БАЛКАНА СИ МИСЛЯ, ЧЕ ВСЕ ПАК ИМА РОМАНТИКА, ИМА И ОЩЕ КАК... В ЗИМАТА ,НАЛИ?

Когато говори съвестен човек се чувства неговата грижа!
И хората влизат в положението му , защото сме човеци!
Малко са като теб! Радвам се че те има ! Това село има късмет ,че се грижиш за него!
Пожелавам си повече такива служители като теб!
Тогава България има шанс да се подобри!
Поздрав за човешкото отношение!

А романтиката я усещат романтичните :)))