zahariada.blog.bg/novini/2011/07/05/otkrovenieto-na-edin-chlen-na-sinedriona-za-plana-sreshtu-sl.776972


отдавна седи написан "Аптекарят", все не идваше удобния случай да го споделя. Днес случаят е налице. Постинга на zahariada ме потресе. Зная,  чела съм за всичко това, но четейки днес за кой ли път мисля, че въпреки многото верни и неверни определения за нас, българите, наистина сме толерантен народ. Дали тази черта не помага за нашето унищожение?

И така...

 По време на Втората световна война и бомбардировките над София много столичани се евакуирали при близки в страната. Други поели към неизвестни за тях села и градове, но на удобни за пътуване места. Евакуирали се малки и по-големи фабрики и цехове. В моето родно село Славяново, намиращо се почти по средата на жп линията София-Варна, на изток от Горна Оряховица и преди гара Попово, пристигнали няколко фамилии, част от парфюмерийната фабрика”Мусон”, други малки софийски фирми. Било голямо селото, добре устроено с магазини, лесно за снабдяване с продукти, с големи къщи и гостоприемни хора. Едно от евакуираните софийски семейства било на „придворния аптекар” Марко Джераси - евреин по произход. Намерил Марко квартира близо до гарата и със съдействието на кмета отворил в подходящо помещение своята аптека. Зарадвали се жителите на селото, че ще имат под ръка аптека, няма да ходят до близкото градче Попово. Макар и на 10 км само от Славяново, все пак трябвало да отидат с влака до там и да губят ценно време, а кърската работа не чака. Тогава почти всички лекарства се приготвяли в самата аптека. Прахчета и капки, сиропи, всичко приготвял аптекарят. Постепенно Марко Джераси спечелил голямото уважение на хората. Добри били лекарствата му, на никого не отказвал дори посред нощ да почука на вратата на аптеката му, бил любезен и общителен, съветите му не били лъжливи. До днес възрастните хора си спомнят, че спасил от почти сигурна смърт работник по ж.п линията, ухапан от отровна змия. Затова когато отново и за кой ли път започнало преследване на евреите, правили - стрували кметът и свещеникът на селото, ходили до окръга и областта, но евреинът Марко Джераси приел православната вяра и името Марко Манолов. Така при проверките и издирването на евреи в нашето село вече нямало нито един евреин. Вдигали рамене и управниците, и селяните - няма и не е имало евреи по нашето село, само малко турци и цигани, но и те са добри хора, тихи и работни. Аптекарят подарил на храма огромна икона с изображението на патрона на църквата Свети Иван Рилски, която и до днес стои над църковния вход. Малко са хората вече, които са съвременници на онези времена, баща ми е един от тях и често ми разказва за евреина Марко Джераси и за православния християнин Марко Манолов. Аптеката останала в селото и след събитията от 9 септември 1944 година. Така я запомних - със зелените железни ролетъчни кепенци, с приятно бяло боядисана дограма, със стъклената преграда на тезгяха, с типичната миризма на лекарства, спирт и билки. По-късно построиха специална, голяма, добре заредена и винаги по традиция с мъже аптекари, винаги много добри в занаята си. Така продължи до 1996-7 година когато най-сетне се намери начин тази прекрасна придобивка за моето село да бъде затворена завинаги. След 60 годишно съществуване и със спомена за нейният основател-евреина Марко Джераси. Исках да разкажа за никому неизвестния аптекар, прогонен от войната, донесъл добро в едно далечно село, което му се отблагодарило със спомена за него и неговата аптека, от която времето на промените не остави и следа.

Милка Маркова

Чудесен разказ. Няма нещо по-гадно от време на промени.

убеждаваме се вече толкова години, а не вярвахме!

Да трябваше...

благодаря ти, исках да споделя за човека, а то виж къде отиде :))))

А дали има нещо общо с д-р Карл Джераси?

нямам идея? дали не му е син? не съм говорила с баща ми за деца,споменаваше ми,че със жена си работле в аптеката.

Браво ! И за Човека , и за хората около него ! Имало е и ще ги има !
Защото за това сме хора , да правим добро !

:)))))благодаря ти, анонимен,който и да си ти!