Стотици се поклониха пред мощите на свети Иван Рилски в Катедралния храм

СТОТИЦИ МИРЯНИ СЕ ПОКЛОНИХА ПРЕД МОЩИТЕ НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ, КОИТО ВЧЕРА БЯХА ИЗЛОЖЕНИ В КАТЕДРАЛНИЯ ХРАМ „Рождество на Пресвета Богородица”. Храмът притежава частица от мощите на светеца от близо две години. Лично Великотърновският митрополит Григорий ги донесе през октомври 2009 г., 540 г. след като мощите на светеца са напуснали старата столица. С решение на Светия синод мощите остават за постоянно в катедралата на Велико Търново. Инициативата за вчерашното поклонение беше на Обществения съвет „Велико Търново”, който подкрепя кандидатурата на Даниел Панов за кмет на община Велико Търново.
Отец Асен изнесе мощехранителницата от олтара точно в 9 ч. сутринта, когато църквата вече беше препълнена с желаещи да се докоснат до мощите. Сред тях бяха и двамата кандидати за кмет на общината - Даниел Панов, подкрепен от ГЕРБ, и Юлияна Дончева, кандидатът на „Новото време”. Поклонението продължи до късния следобед.
Иван Рилски е живял като отшелник през X век, по времето на цар Петър. Още приживе наричали Йоан „земен ангел” и „небесен жител”. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса. На 18 август 946 г. Йоан Рилски напуснал този свят, а 34 г. след успението си се явил насън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. През 1195 г. цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. Мощите на Иван Рилски са съхранявани във В. Търново от 1195 до 1469 г. в манастира, който носи неговото име, на Трапезица. През 1496 г., след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Там пред мощите се е покланял дори и папа Йоан Павел II при визитата си в България преди години.
Иван Рилски е канонизиран за светец твърде късно, независимо че той още приживе е вършил чудеса и мощите му също са вършили чудеса.
Те имат лечебна сила и даряват просветление, ако се молиш за утвърждаване на вярата, търпение и мъдрост. Днес той е най-великият български светец, в чието лице народът вижда покровител и застъпник пред Бога.
ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЩЕ ТРЪГВА СВЕТИЯТ ПЪТ НА БЪЛГАРИЯ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ МАРКИРАН ДО КРАЯ НА СЛЕДВАЩАТА ПРОЛЕТ. Идеята също е на Обществения комитет „Велико Търново”, проектът се нарича „Светият път” и по него вече работят археолози и историци.
„Проектът ни е свързан с голямата идея във Велико Търново да започне да се развива поклоннически туризъм. Маршрутите ще бъдат два – единият по-кратък, другият по-дълъг. По тях поклонниците ще могат да преминават пеш, с автомобили или с велосипеди, точно както е в Испания, където се намира един от най-прочутите поклоннически маршрути – пътят до Сантяго де Компостела”, каза вчера Даниел Панов.
428 км е дължината на по-сериозния маршрут, който ще пресича Софийската Света гора и ще стига до Рилския манастир. Другият път е наречен условно „Южният” и той ще преминава през подбалканските полета. По тези два маршрута ще бъдат отбелязани всички места, които са свързани с мощите на светеца.
Общественият комитет вече е преговарял с общините, през които преминават двата пътя – Карлово, Габрово и София. Те ще могат да се включат със собствените си атракции, които предлагат на туристите. В инициативата участва и Туристическо дружество „Трапезица”, има идея да бъде обявен конкурс между студентите от Великотърновския университет за графичен знак на поклонническия маршрут. Той ще бъде рекламиран сред туроператорите и в печатни брошури и материали.
„През IV-VI в., времето на ранното християнство, тук са живели готите, които са прадеди на всички германоговорещи народи днес. Техният предводител Вулфила е превел Библията от латински на немски и това също е тема за поклоннически туризъм. Вулфила е свързан с Никополис ад Иструм, така че маршрутът може да стига и до там. Освен това в региона има достатъчно мюсюлмански храмове и култови места, така че имаме огромен шанс да привлечем и мюсюлманския свят”, коментира вчера директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов.
МОЩИТЕ НА 40 СВЕТЦИ СА БИЛИ СЪХРАНЯВАНИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО. Днес в църквите на града все още има множество частици от мощи на различни свети хора. Според християнската традиция в храм, в който няма свети мощи, не може да се прави служба. Нито пък може да се освети църквата. Великотърновският митрополит обикновено отказва да говори по тази тема, защото все по-често нетленните останки стават обект на кражби и на търговия.
Мощите на св. Андрей Първозвани също са във Велико Търново и се изваждат тържествено на неговия ден – 30 ноември.
Частица от мощите на свети Мина бяха вградени преди две години в едноименния храм срещу сградата на РДВР – Велико Търново.
Мощите на най-популярната светица – Петка, също са били тук и другата идея на Обществения комитет е те да бъдат върнати във В. Търново поне за няколко дни. Култът към нея е тръгнал от Царевец, където вече няма и най-малък белег за това. През 1395 г. мощите били отнесени във Видин, където останали две години. След това Баязид ги подарил на сърбите. От Белград те се озовали в Цариград, след това в Яш, където са и днес.
На Трапезица са се пазили още мощите на св. Гавриил Лесновски, най-знаменития последовател на Иван Рилски. Споменът за това, че мощите на св. Сава са били в църквата „Св. 40 мъченици”, продължава да привлича сръбски туристи тук. В тази изстрадала църква са били мощите на св. Варвара, на св. Димитър и на св. Иларион Мъгленски. Мощите на св. Йоан Поливодски са били в „Св. св. Петър и Павел”. Днес не е известно тяхното местонахождение, но някога той е бил възприеман като покровител на Търново. Мощи е имало и в църквата „Успение Богородично” в Асеновата махала и те вероятно са били на Филотея Темнишка. Днес те са в старата столица на Влахия Куртея де Арджеш.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА
в-к "Борба" В.Търново







 

Свети земи са нашите...