Нищо особено. Обикновен мъж. Обикновен, но в същото време не толкова. Детството му като на много от началото на миналия век. Един син, роден в голямо, заможно село. Кой знае как останал сам. Родителите му се поминали още когато бил малко момче. Както в приказките отгледан от богати роднини. Видял рано неправдите в живота естественно било да прегърне прогресивни за времето си идеали. Сам се образовал, сам извоювал авторитет и име. В трудните и превратни години след Втората война се озовал начело на малък цех, който впоследствие се превръща в едно от големите и водещи предприятие не само в града, но и в страната.

Такъв го запомних. Директор на голям Комбинат. С мнението му се съобразяваха не винаги охотно в Окръжния комитет на Партията, в отрасловото Обединение в София, дори в Министерството на хранителната промишленост /някога имаше такова/. На много шефове не харесваше неговия авторитет и професионализъм.  Истината беше, че той работеше много, честно, професионално и когато спореше или искаше нещо той знаеше защо, беше проучил всички детайли и никой не можеше да го обори. Той си имаше своите особености и недостатъци, но беше истински мъж, истински ръководител, истински комунист /от онези, които отдавна са изчезнали/, професионалист до мозъка на костите. Четеше много и знаеше. Не спираше до "това вече го зная", или "опита ми е голям" и т.н.  Също като Буров отиваше сам и лично в Института за професионални кадри в Пловдив, избираше отличници от випуските му и никога не грешеше в избора си. Технолозите от Комбината бяха най-добрите в страната и произвеждаха най-добрата продукция. Работниците избираше на същия принцип - директно от специализираното училище. Правеше компромиси, не винаги и не за щяло и нещяло. Знаеше на кого, в кой цех и в кой момент. За почти 30 годишния си стаж на чело на Комбината сам отгледа и възпита заместниците си, технолозите, икономистите. Създаде плеяда, да това е точната дума, от специалисти. Комбината беше голям и имаше четирима заместници. Всички тях той пое още от университета. Учеше ги, не ги жалеше в нищо, хвърляше ги уж случайно в дълбоките води на отговорността и професионализма. Наблюдаваше ги, мъмреше ги когато се налага, никога с думи не ги хвалеше само им се радваше отстрани. Учеше ги на всичко, на професия и на живот. Поощряваше новите технологии и се радваше на новите продукти направени от технолозите. Времето потвърждаваше,че е бил прав давайки шанс на младите. Когато се оттегли остави специалисти след себе си, които вече над 20 години работят в бранша с новите бизнесмени и по-добрите от тях се броят все още на пръсти. 

Беше честен. Да, имаше и такива хора сред ръководителите. Когато му изпратеха някаква награда от Министерството или Обединението ,която той смяташе за неправилна или незаслужена не я вземаше. Оставяше я в касата и понякога определени суми стояха с години там. Държеше строго хората си, но от външните ги защитаваше до край. 

Преживя само с 2 години Демокрацията, но и на нея се радваше защото виждаше необходимостта от промяна, защото беше за новото и прогресивното. Не доживя пълната разруха на създадения от него Комбинат и слава Богу.
Длъжна бях да разкажа макар и накратко и непълно за Никола Драганов - Директор на Месокомбинат "Родопа" във Велико Търново.
Имах щастието да работя в ръководеното от него предприятие  26 години-почти целия си трудов стаж.

Милка Маркова

Дори и в лоши времена Човекът си остава Човек и прави всичко възможно за запазването на доброто...

Бог да прости Никола Драганов!

Благодаря ти, Бог да го прости!

Удоволствие бе да прочета за този голям Човек! Благодаря!

и аз ти благодаря и съжалявам,че думите са сухи и недостатъчни,но пък си мисля,че ако той би прочел щеше да ме погледне строго и да замълчи. Значи са достатъчно.

Такива хора са изключения - може би затова си отиват...

Имаше такива хора !
Дано да има и сега ! :)))