Какво да се прави, родих се и израснах в миналия век. Всичко беше друго.  Възпитавана съм  с обич, но строго. От малки ни учеха на труд, на умения. На децата естественно е да им се играе. Не ни лишаваха и от време за игри. Ние сме две сестри, имахме в махалата още 23 другарчета. Всички се възпитаваха по същия начин. Имахме си определени задължения в къщи, учеха ни на труд. Това разбира се не ме накара да заобичам определени неща, но поне зная по принцип кое как се прави и защо. Трудовите задължения в къщи в никакъв случай не ни лишаваха от време за четене на книги. Обратното, родителите ни винаги  проверяваха дали четем. Имаше време и за безкрайни игри и изчуване на природата. Мисля, че това беше много полезно за нашето бъдеще. Т.е. разбрах колко полезно е било.  
Може би заради това направо бях изумена когато в един друг сайт, в моя група за малди хора, на въпроса ми: какви задължения сте имали като малки в къщи, като един ми отговориха - да си учим уроците. Ами това и ние си го имахме наред с всичко друго. Разбира се беше на първо място. За това дори не се дискутираше. То се знаеше и беше естествено - на първо място и преди всичко  училището. Вярно е, някой ще каже: ами при днешния начин на живот какви задължения да имат децата в къщи. Помислете и ще си отговорите. Не е така. Може да е нещо нищожно, но нека има задължения и отговорности  за малките. Иначе от това дете расте един безгрижен, безотговорен човек. Свикнал от малък всичко да получава наготово, без усилия. Свикнал да мисли, че всички са му задължени. Така се ражда непълноценен човек в обществото, в семейството. Представете си двама души, събрани в семейство, които не знаят как да се грижат за нещо и някого. Веднага ще получа отговор: все ще се оправят, това е заложено. Така е, но колко по-лесно ще бъде, ако са подготвени за това, че един ден ще се грижат и отговарят за някого, и трябва да могат много неща.  Млади хора са ми споделяли: "ако някой ме беше научил на това", или пък "защо трябваше от тебе да го науча,а не съм го научил когато е трябвало". Така е, в живота е най-лесно когато всичко ти е наготово, получаваш го без усилия. После обаче е трудно. Само си помислете колко много се радва едно малко детенце когато го похвалиш за нещо дребно, което е успяло само да свърши. То е гордо със себе си, удовлетворено. Това трябва внимателно и непрестанно да се направлява през цялото детство. Да се прави само и единственно затова: да му е лесно на детето един ден, когато стане голям човек. По друг начин казано - да му е ПО-лесно. 
Разни мисли...

че преминава границите на един обикновен авторски материал.
Всеки сам за себе си може да разкаже как е минало детството му и какво е постингал пред това време.
Констатациите, които правиш са много точни.
Наистина времената се промениха, но човешките чувства не са се променили. Неможем да разчитаме на някой друг за да ни свърши най-обикновените неща.
Щом не сме научили основни похвати през първите си години, щом не сме усвоили елементарни навици в детството си, щом не са ни научили на нормално отношение към заобикалящата ни действителност, щом в нас не се насадило нищо човешко - тогава какви хора ще станем?
В днешно време много от ценностите на миналото са загубени. Днес е срамно да си скромен и възпитан. Днес е срамно да си добър и отзивчив. Днес е недопустимо да направиш някаква услуга без заплащане, а това да е просто така - от добро сърце.
Не се ли изтрива по този начин нашия човешки облик?
Нима състезанието за трупане на пари и облаги е всичко в този живот?
Нима ценностите, които са най-важни за нашето съществуване не са тези, които не се купуватс пари?
Много разсъждения може да предизвика този толкова обикновен, но в същото време толкова сериозен постинг.
Поздравявам те, за сериозната тема, която си подхванала.
Дано има много хора, които да я проучат и най-важното - да я разберат.
Топлина в зимните дни ти пожелавам!!!!

[quote=mrazekoff]че преминава границите на един обикновен авторски материал.
Всеки сам за себе си може да разкаже как е минало детството му и какво е постингал пред това време.
Констатациите, които правиш са много точни.
Наистина времената се промениха, но човешките чувства не са се променили. Неможем да разчитаме на някой друг за да ни свърши най-обикновените неща.
Щом не сме научили основни похвати през първите си години, щом не сме усвоили елементарни навици в детството си, щом не са ни научили на нормално отношение към заобикалящата ни действителност, щом в нас не се насадило нищо човешко - тогава какви хора ще станем?
В днешно време много от ценностите на миналото са загубени. Днес е срамно да си скромен и възпитан. Днес е срамно да си добър и отзивчив. Днес е недопустимо да направиш някаква услуга без заплащане, а това да е просто така - от добро сърце.
Не се ли изтрива по този начин нашия човешки облик?
Нима състезанието за трупане на пари и облаги е всичко в този живот?
Нима ценностите, които са най-важни за нашето съществуване не са тези, които не се купуватс пари?
Много разсъждения може да предизвика този толкова обикновен, но в същото време толкова сериозен постинг.
Поздравявам те, за сериозната тема, която си подхванала.
Дано има много хора, които да я проучат и най-важното - да я разберат.
Топлина в зимните дни ти пожелавам!!!! [/quote

Благодаря ти , Стефане, прав си! Темата е доста дълга и сериозна, има много за разговор и най-вече за размисъл! Жив и здрав!