Немотия, беднотия, неадекватно управление, бедствия, аварии,ако пък няма такова нещо, то някъде по света в най-затънтеното село да е станало,пак ще го сложим първа новина.
Затова ще кажа нещо друго, което не видях през розовите очила,а съвсем реално.
В сряда на 8 февруари се наложи да пътувам. С автобус и влак. До село. Селото е над 400 м надморска височина и една прашинка сняг да падне,то там ще падне най-напред. Ще се стопи последна. Винаги има виелица, студ, дъжд, ниски температури, силно слънце и т.н.
В сряда знаете времето не беше нито за пътуване, нито за излизане навън, да не говорим пък в нашата държава и то в посока Добруджа,на изток. Облечена, запасена, настроена поех в 6 часа сутринта. В Търново беше минус 18 градуса. Автобус за Горна Оряховица дойде навреме и то отоплен. На гара Горна Оряховица всички влакове бяха на време. Моят влак в посока Варна-също. Отоплен. Чист. С две жени-кондукторка и началник-влак, любезни и отзивчиви. На моята гара сняг в изобилие и минус 17 градуса. Първата ми среща с навлизането в селото беше с машина, която разрива снега. Селото е голямо, разпростряно. Къщата на баща ми е на срещуположния край, но снегоринът мина там около 12 часа на обяд. Четири часа беше разривал. Включително страничните улички където живят най-възрастните хора. Хляб по магазините имаше. Храната от социални грижи за старите хора,въпреки аварията на бусчето пристигна навреме.
Връщането вечерта беше същото. Отоплени влак и автобус, пристигащи навреме.
Нищо особено нали?  Нямаше никаква сензация, въпреки минусите и дълбокия сняг. Хората си работеха, при зимни условия всичко си беше наред. Само едно пояснине искам да направя във връзка със снимка изпратена от пътник в някакъв бърз влак. Снимка на навеян сняг и скреж в коридора на ж.п вагон и възмущение от коментиращия по телевизията. Разговарях с началничката на влака за същия проблем в единия край на вагона, с който пътувах. Знаех отговора, но исках и компетентно мнение. Тя ми поясни, че вратите се отварят автоматично. От прекалено ниските температури автоматиката отказва. Отварят се вратите, но трудно се затварят или остават отворени. От течението, ниските температури и валящият сняг по време на пътуването между гарите, вътре във вагона навява сняг и скрежасва. Това е. Ах, това виновно БДЖ.
Нищо особено в разказа ми, не беше леко и лесно пътуване. Беше и студено, беше и опасно, имаше виелица, минуси. Исках само да разкажа, че не е толкова черен дявола, поне не толкова колкото го описват в новините на вестниците и телевизиите. Да, обстановката е зимна и екстремна, да има пропуски и дивотии навсякъде. Има и хора, които в тази обстановка съвестно работят с остаряла техника, за чието състояние те не са виновни. Всичко е амортизирано и остаряло, трудът на тези хора е заплатен точно колкото нашия-никак. Нека не бъдем само мрънкащи. Нека оценяваме усилията на всички, които работят и живеят тука, у нас, при тези условия, не са забягнали никъде. Нека се уважаваме, ако не се обичаме.
Това е.

С една уговорка: не обсъждам положението в районите с наводнения и жертви. Това е друго.

Поздравявам те за позитивния постинг!
Не казвам (и аз) да премълчаваме за нередностите и безобразията, но и тоталното отричане не върши никаква работа. Хората се обезверяват напълно, като слушат само лоши новини. А добрият пример според мен е по-силно заразителен от лошия.
Хубав ден ти желая!

благодаря,ами веече "чашата ми преля" като слушам и гледам некомпетентни и глупави/съжалявам за израза/ изказвания по разни телевизии как виждате ли никой не си гледа работата и как точно този човек е изоставен от съответните служители. Какво да кажат например спасителите в планините, които рискуват живота си за да спасят някого. Този, който е предупреждаван дни наред,че обстановката ще бъде страховита и трудна, да не излиза в планината. Той не само излиза,но изпада в беда и после гледа под часовник за колко време ще го спасят. Трябва да имаме мярка във всичко. Поздрави!

Наистина е трудна зимата, студена и мразовита, но десет пъти по-трудна е, когато всички си концентрираме вниманието върху един човек, или група хора и само с подвиквания гжи караме да вършат и невъзможното.
Сякаш някъде назад във времето остана взаимопомощта. Днес всички сме се вторачили в парите и казваме : Колко ще дадеш, за да ти свърша тази работа? Това е отвратително!
Сутринта по Нова Телевизия имаше обаждане на зрители и един зрител от Трявна каза: Искам да поздравя кмета на града, за това че нашия град е изчистен. Водещия го пита - Ами вие почистихте ли си около домовете и човекът каза - да , всички си почистиха и се радвам, че градът ни е в добро състояние.
Значи, за да има успех всички трябва да си помагаме независимо дали ще получим нещо в замяна, защото трудностите трябва да се преодоляват задружно.
При нас също имаше екстремни ситуации -липса на ток за денонощие и половина и откъсване от света за толкова време, но зима е все пак....
Пожелавам ти скорошно посрещане на топлото време!!!!

Балканджийо, зная си ,че ако ти не ме разбереш-няма кой. Благодаря ти! Жив и здрав, пролетта идва!!!!!