Провокация за постинга - наградите за спасителните служби и за кметовете след всяко бедствие или авария.
Уважавам и благодаря на тези служби, които в дадени моменти на бедствие спасяват хората. Понякога наистина е геройство, че жертват живота си, за да спасят човешки животи. Човешки животи, които са щели да станат жертва на нечие недоглеждане, несвършена работа, немарливост.
Против съм обаче, след благодарността, да се раздува свършеното от тях, да се набляга само на това, да се раздават медали и ордени на килограм. Тези служби са създадени именно за това. Да работят в такива моменти. Това е тяхната РАБОТА. Те затова са назначени, затова им се плаща, затова са тренирани, обучавани. Затова са им дадени съответните преимущества. Защото тяхната работа е тежка и рискова. Не може да награждаваш един кмет, че е почистил снега макар и в тежка зимна обстановка. На него това му е работата. Не може да награждаваме и да героизираме свършената работа,заради която си назначен и заради която е създадена тази служба.
Раздувайки свършената тежка работа, замазваме успешно несвършената задължителна работа на някого. Нареждаме се до хората от спасителните служби и на гърба на тяхната трудна професия се киприм и снимаме пред камерите и ни виждат по телевизията. Нека по-малко се награждаваме, по-малко се снимаме и показваме до нещастните хора, които са пострадали. Дори се втрещих когато една областна управителка мисля, че беше, на фона на наводненото село Бисер даваше интервю облечена с официален костюм и цвете на ревера. Насред мътната и кална вода, одрипавелите и премръзнали хора.
Та за наградите и интервютата ми беш думата.