Там близо край град София,
стърчи, аз видях грозно бесило
…………………

Там близо насред София

стои, аз видях твоят паметник, Апостоле.
Беше време когато на този ден големи букети, много венци и още повече държавни и партийни мъже стърчаха край твоя паметник. После окачиха портрета ти зад гърба си, да се вижда като влезеш при тях. После……После, Апостоле, без да са християни те направиха християнски светец. После, Апостоле, видяха,че няма келепир от тая работа и остана само портрета да „виси със страшна сила” на стените им.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полето,
и студ, и мраз и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

О,майко моя, Родино мила….
 

Всеки гледа да се пришии към героите. Толкова е смешно.

Нека спи спокойно Дяконът, не бих искал да види днес неговата България :(