Ей така седя и като ми щукнат едни мисли, та се чудя. Сещам се за кой ли път за някоя мъдра приказка от моята баба. Много обичах да я слушам, че пък съм и запомняла разбирам днес.
Та разказвала ми е тя за едни от най-богатите хора едно време в селото ни. Едно време като казвам, то ще да е било някъде 30-те години на 20 век. Това семейство дет се вика започнало от нищото. Били земеделци, с малко заделени пари решили търговци да стават. Как и що е било, но по 9 септември имали два магазина за платове, две къщи в селото, най-хубавите. Е, ще рече някой, не е кой знае какво. Верно е, нали днес много знаем сигурно е така. Ама нека продължа. Е, може някоя далаверка да е правил дядото /бе той тогава не ще да е бил дядо още/, ама тя е била наистина малка, щото богатството не е кой знае какво. Примерът на баба беше в друго. Тя ми разправяше,че макара и богати, кога останали двамата в къщи, децата отхвръкнали вече, се хранели вечер на тъмно. Пестели от газ и свещи. Война било по това време. Конете не впрягали за няма нищо, ходели пеш. Един ратай имали само по двора и един продавач на магазина. Другият магазин дядото управлявал, бабата пък къщата държала. Към работниците си били строги, но щедри. Платата редовно плащали, за Великден агнешко чейрече за семействата им дарявали, за Коледа чувал брашно, от най-скъпото. Децата си за онова време изучили, но строго държали. Те и после, при соца тези деца бяха уважавани и добри професионалисти.
Пък подир това бродене из миналото и разказите на баба в акъла ми все изкача едно съъъвсем прясно споменче, от преди има-няма 3-4 години. Пред очите ми собствениците на сополива фирмичка, събраха такса от обслужваните клиенти за поредния месец. Презрително и високомерно отказаха да платят мижавите заплати на служителите си, неплащани вече няколко месеца. Със събраните парички заминаха на почивка в чужбина. Силно гримираната и подкъсена бизнесменка ми сподели на ушенце,че няма как, "трябва да излязат навън" на почивка щото подобните им ще решат,че сигурно фалират и затова остават лятото в България. Ами то си беше така, те отдавна бяха фалирали.
Та такива ми ти спомени....ама,че спомени, аааа!

Милка Маркова

 

Така е, малцина от днешните 'бизнесмени' могат да се сравняват с предприемачите от онова време. Говоря само за уменията за правене на 'бизнес', устойчив във времето и полезен не само за отделната личност, но и за обществото като цяло. За морал и лични качества въобще не искам да споменавам...
Поздрави и благодарности за историята!