Постинг
07.01.2014 15:54 -
Ръченицата
Нещо ми тежеше от сутринта. Криво и пусто ми беше на душата. Помайвах се из къщи, чудех се какво да сторя та да отмине тая тегоба. Седнах пред компютъра и безцелно отварях и затварях сайтове. Без да се усетя съм отворила папките с изтеглени отдавна песни. „Щракнах” напосоки и в стаята лудо се втурна пъргава ръченица. Първата ми реакция беше да я спра, да потърся музика тиха и плавна. После я оставих. Нещо трепна в мене, в кръвта ми, в гърдите, в цялото ми тяло. Не търсех и не исках последвалото.
………….
Бях излязла от стаята и бях сред полята на детството ми. Ширнали се ниви и ливади, весели хора, щастливи деца. Синьо небе. Вървях сред стърнища, усмихваха ми се метличини, макове, ралици, бели маргарити. Пълни камиони със зърно, комбайни бучаха навред. Какво става? По-нататък се носи провлачена песен, трепти и се издига като чучулига към небесата побелели от мараня. Приведени жени жънеха на ръка, мъже връзваха житните ръкойки, правеха огромни снопове. Пот се лееше, яки мъжки ръце прибираха зърното. Долетя отново ръченицата. Завъртя ме из времето ту назад , ту отново напред както се играе българската ръченица. Озовах се в селска кръчма. Насред играеше мъж, тежка ръченица играеше. „Картината на Мърквичка” - помислих си. Чудо?! Обърнах се, зад мене играеше мъж на един крак. Ветеранът от войните дядо Съби, излязъл от „Ръченицата” на Петко Йотов играеше „на един крак, без патерица и бастун”. Изпращаше своя внук войник.Тихо излязох навън и оставих мъжката ръченица. Отсреща, на баира над селото, Дъбака подвикваше весело и напето, втурваше се срещу Христина, вихрено я обикаляше, защото надиграеше ли я ще му пристане. Такъв облог бяха сторили.Над тях се белееше скелето на Елин Пелиновата „Ветрена мелница”, а Христина заруменяла играеше пред своя избраник. Току пред мене пък, на площада се виеше хоро. Селяните играеха, вееха знаме на бригада-първенец, по-нататък млади мъже и жени дребняха друга ръченица. Весела, с провиквания. Времето беше по-скорошно, деца тичаха, влизаха в хорото, излизаха и се заливаха от смях. Светеше в ресторанта наблизо. Вътре се вихреше някакъв банкет. Нагласени и добре облечени мъже и жени начеваха стъпка назад, две напред, вдигаха ръцете нагоре, завъртаха се и мереха с поглед.. Високи токчета, до скъпи мъжки обувки. Тихичко излязох, а в бара на ресторанта, диджеят пускаше ситна ръченица. Млади момчета с ръце на кръста запристъпяха мъжки, завъртяха се, към тях се понесоха в ритъм късополи момичета с безкрайни крака, чужденци наставаха и се мъчеха да влязат в такта. Ръченицата честеше из място, възвисяваше се, летеше…
…………..
Пробудих се като от сън. Теготата беше отлетяла с ритмите на ръченицата. На сърцето ми беше леко, чувствах волност в душата си. Българската ръченица беше сторила чудо, без хапче и без антидепресанти . Спомних си отново думи на полковник Петко Йотов от разказа му „Ръченица”: „И може би само българинът играе този буен танц в неравноделен ритъм, както е неравноделна неговата съдба…И ми се струва, че докато я има българската ръченица, ще я има българщината-неравноделна, ритмична, силна, непреходна, неповторима, приклякане с отскок към бъдещето.”
Ех, приятелю незабравими, добре си го казал. Повече нищо не може да се добави.
Милка Маркова
Лечебни видове дебелец-билките на дългол...
ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
Църква "Свети Спас" - с.Червен...
ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
Църква "Свети Спас" - с.Червен...
мисля, че добре я познавам ръченицата в нейните разновидности. Тя не е само една, те са цяла плеяда - от добруджанския тежък ръченик, през жеравненските макамлийски, чорбаджийски ръченици, тракийските ръченици, северняшките и шопските, че се стигне до Македония.... Всички са красиви, всички са по своето предназначение - за стари, за млади, за ергени и за моми, за сватби и за празници....
Когато човек чуе музиката в него заиграват не краката и ръцете, а душата му... Играе се и на хоро - тук при нас и в шоплука. Хванати за ръце, за леса, предна, или задна, поединично .... българите си танцуват своя танц останал от векове и е вярна приказката, че докато го има този танц, ще я има и България!
цитирайКогато човек чуе музиката в него заиграват не краката и ръцете, а душата му... Играе се и на хоро - тук при нас и в шоплука. Хванати за ръце, за леса, предна, или задна, поединично .... българите си танцуват своя танц останал от векове и е вярна приказката, че докато го има този танц, ще я има и България!
така е, наистина ръченицата съм я играла и на хоро, и по двойки. Е, не като тебе,ти си професионалист, но обичах някога да я играя, сега пак, но няма къде! Жив и здрав!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8055