Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.01.2014 14:35 - Старата циганка
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1765 Коментари: 2 Гласове:
4



Какво слънце е напекло старата кариера. Спряло насред небето, нито мърда, нито поглежда настрани. Изгаря и без туй изсъхналите тревици между камънака. Тук-там прибягват гущерчета и те не издържали на жегата. Шмугват се под някоя плоча и застиват там да не примамят нечие око от висинето. Бяло охлювче току се свлече по пясъчника надолу, не издържало от жегата, залепено насред каменната стена. Уморените стари мешета хвърлят дебела, прибрана сянка около напуканите си дънери и умислени клечат по поляните. Тишина и зной наоколо, жива душа не се вижда.
Малка, дрипава топчица само промърда до ствола на едно дърво. Сгъната на четири кльощава женица, примижала срещу слънцето беше подпряла уморена снага до дънера. Дръпнала над очите си бялата кърпа, отпуснала ръце надолу, прибрала плътно под себе си малките, черни и напукани ходила, тихо охкаше. Избелели , но прилежно закърпени шалвари и блузка кой знае на какви години покриваха телцето на жената, а върху изсъхналите й гърди беше увиснало дебело като ръка въже, завързано на огромен възел.
Цяла сутрин женицата броди по поляните тъдява, по дерелиците под тях и събира сухи клони. Отчупени от бурите, дъждовете, не събрани от овчарите, домъкнати от придошлите води на деретата. Едно по едно събираше, нареждаше на камарки, после ги завързваше с въжето и задяваше на гръб. Туй въже тя пази като зеницата на очите си. Как иначе щеше да носи събраните клони и клечкарлак. Няма нито мъж, нито парици, няма и деца, кой да й събере дърва. Горския и общината пускаха нейните комшии из горите да събират сухи дърва, ама тя няма душа да иде до там. Слаба и все недояла, едва излизаше над махалата по поляните. Цяло лято, всеки ден събираше клони и клечки колкото сили има. После ги отнасяше до къщицата си, начупваше и трупаше край стените отвън.
Женицата дишаше тежко, не можеше да си почине поне малко в тая жега, задрямваше обронила главица върху тежкия възел на гърдите си. Присънваха й се зелени поляни, нацъфтели всякакви цветя по тях, смях на момичета, мъжки гласове. Нейната младост. От тази поляна я грабна мъжът за когото се ожени. Розовите й шалвари и ясно синята блуза блестяха на слънцето, фереджето й беше бяяло и тънко като було, веждите й изрисувани с черен въглен, а на страните бяха сложили дружките й червило и налепили пайети. Дайретата биеха учестено, кларнетите извиваха, а силният млад мъж до нея я водеше през гората към своето село.
Женицата отвори очи и въздъхна. „Ех, хубаво живяхме, щастливо, ама малко беше.” - продума на глас тя и пак затвори очи. Имаха си дъщеричка, весело къдрокосо момиченце с големи черни очи. Радваше дните им. Амааан, аман Аллах, един ден най-дъртият циганин в махалата му посегнал, дърпало се детето, ама той го затрил. Мъжът й и цялата рода се дигнаха и заклаха дъртия, после пък имаше затвор за тях. Там се и спомина мъжът й, убила го канара на кариерата дето ги водели на работа. Тъй остана сама. Работеше на жените от близката българска махала. Даваха й по някой плат да си ушие шалвари и дрешка, сипваха й да се наяде, някоя пара пускаха да си купи ново фередже. Доде беше млада беше лесно. Все изкарваше по малко за всеки ден.
Размърда се жената, поиска да се изправи, че да тръгва, ама не можа. Облегна се пак на дървото, то щеше да й даде сили както винаги го е правило. Само трябва още малко да поседи. Погледна надолу към махалата. Нейната къщурка беше последната, преди да се емнат нагоре пясъчниците и поляните. Едно малко прозорче имаше на стаичката й и тя го миеше всяка сутрин, че да вижда изгрева на слънцето ясно. Там, на изгрев слънце, зад гората беше нейното село. Пътят, дето минаваше насред махалата, отиваше право там. Е, вече няма кой да я чака или да я помни, ама нейното село е и пътя отива право там…Камарките от събраните дърва бяха бая и тя въздъхна щастливо. Няма да й е толкова студено на зима, ако е жива де. Баба Минюйца й обеща като заесени да й даде едно старо юрганче, да си топли кокалите кога падне сняг. Добра жена беше тя, а и всички жени, на които беше помагала като млада не я забравяха. Привечер отиваше на портите им, сипваха й по нещо в старото менче, даваха й комат хляб. Доволна и просълзена се прибираше, хапваше край огъня и се свиваше на кълбо край него, белким се стопли доде гори.
Топло й беше и сега. Много топло. Слънцето силно печеше тез дене, прежуряше. Отметна назад старото фередже, помъчи се да развърже възела, поне малко да подиша леко. Опря главата си върху напуканата кора на дънера. Отнякъде свеж ветрец полъхна, обви старото набръчкано лице, слабата снага на циганката, зашумоля горе в листата на мешето. Склонила глава от клоните я гледаше учудено с втренчен поглед улулица. „Хубав свят” - усмихна се старата, измъчена женица, пое дълбоко въздух и бавно се отправи на далечно пътешествие. Светлината, която заблестя в очите й бавно се разтвори, полека пое душата й и я поведе към мъжът, който я чакаше в отвъдното. Нейният любим и обичан циганин, хванал за ръчичка малката им дъщеричка. Най-после тримата се събраха там, на оня свят, сред светлина и добрина за да останат завинаги заедно, и щастливи.

Слънцето вече амен беше слязло отсреща при Бахлъка. За последен път погледна назад, към селото, нивята, поляните и горите, погали лицето на мъртвата циганка и се търкулна зад баира към лилавата вечер. Улулицата плясна силно с крила, литна нагоре, после се спусна ниско и кацна върху самотната циганска къщурка, която тая вечер не посрещна своята сайбийка. Един ден отлетя в небитието.

/в памет на баба Дералийка/


Милка Маркова

 


Тагове:   цигани,   живот,   село,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. iliada - Бог да я прости!
26.01.2014 18:33
Бог да я прости!
цитирай
2. mrazekoff - Бог да я прости!
28.01.2014 17:12
Колко тъга има на този свят :(
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629462
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053