Постинг
06.04.2015 08:44 -
Самодивска среща
|
Трети ден вече огън го гореше, треска го тресеше. Мяташе се цял плувнал в пот, леглото си на топка беше направил. Майка му, баба му, леля му, съседки влизаха и излизаха от стаята, а той все в несвяст. Докторката идва по три пъти на ден,че и на нощта веднъж. „Не е болест, здрав е”- беше казала. Не бълнува, не спи и не се събужда. Нито вода приема, нито лекарствата. Инжекция му постави обърканата лекарка, затеши се за някоя минута и пак го подеха огньовете. Често ходеше при другари в отсрещната махала. Оставаше на сбирките в тяхното село. Идваха красиви момичета, интересно му беше. Там един от мобилните оператори имаше покритие, в интернета можеше да поошета. Майка му, комшийките, му думаха тревожно да се връща по светло, преди залез слънце. Нали знае за виковете дето се чуват нощя из селото, над къщята, къде поляните. Той се засмиваше отметнал глава, прегръщаше майка си през раменете, целуваше косата й. После и прошепваше: ”Не бой се, мамо, нали знаеш, че вече е 21 век, няма караконджоли”. Майка му не беше стара още, съвременна жена е. В града живяха с баща му. Наскоро се завърнаха при старите на село. Само се прекръстваше и се молеше Богу да го пази. Когато завърши университета и той се прибра при тях. Обичаше селото, беше отраснал през ваканциите там, при баба си. Проучваше нещата как може да остане и да започне някакъв земеделски бизнес. Беше дипломиран биолог, ще намери хляб тука. Оказа се, че има съмишленици. Събираха се стари приятели от детството в съседната махала, обсъждаха, ровеха в интернет, чертаеха проекти. До селото беше 2-3 километра, пътят минаваше по поляните, заобикаляше едни канари и кривваше встрани. Махалата се виждаше от тяхната къща, светлините бележеха вечер двете села на един хвърлей място. От малък знаеше за гласовете, които вечер се чуваха над селото. Беше слущал с ококорени очи разни истории от старите хора. Едни казваха: туй са животни. Ловджиите викаха - чакали. Други пък, повечето жени, бяха категорични - самодиви са. Те играят по нощите на хорищата си и после летят лудо над селото във висините. Легенди се разказваха, но младите само се подсмихваха. Те бяха израсли с тези звуци и хич не ги беше страх. Когато тръгнеше вечер към съседното село, техните все притеснени го изпращаха. Той се засмиваше, потупваше преметната през рамо чанта. Там носеше сигнален пистолет, пиратки и какви ли не още момчешки хитринки. Не изключваше, че животни бродят нощем, ако някое го нападне, ще му гръмне я пиратка,я със сигналния. Животните се плашат от звуци и светлини. Никоя нощ нищо не му се случи. Понякога пееше, понякога викаше и се ослушваше като се чудеше дали плаши старчоците. Беше весел млад мъж. Тая вечер се застояха по-дълго с приятелите. Вече идеята беше реална в главите им, намерили бяха оферти, почти бяха готови с проектите. Още една-две редакции и ще подават документи за финансиране. Започват с отглеждането на добитък в съседните изоставени кооперативни постройки. Биоживотновъдство, абе фермерство ще развиват. Тръгна си изморен, но доволен. Вървеше бавно и умът му беше там, в графиките и точките на проекта. Пътят утъпкан, гладко слизаше надолу. Само да прекоси малкото долче и са първите къщи на неговата махала. Ручило изви някъде над главата му, гайда писна и замлъкна, тъпан глухо забумтя. Младият мъж се стресна. Ох, явно много му е дошло тая вечер обмислянето на проекти. Тръсна глава и забърза. Отстрани „Ииииииихуууууууууу”, прелетя женски вик над него, от другата му страна „Ахъъъ, ахъ,ааааххъъъъ”, отговориха мъжки гласове, „Хахахахахахахааааа”, завикаха деца отвсякъде. „Какво става с мене бе, подлудявам ли?” - зачуди се, а виковете се носеха отвсякъде, извисяваха се нагоре, слизаха долу към дола. Тъпанът ритмично удряше, глухо, все едно под земята. Спря закован. Обърна се полека като на забавен кадър. Откъм махалата идеше сватба. Млади жени мятаха кърпи над главите си, мъже изтежко и на едро играеха ръченица, деца се гонеха край тях, а най-отпред пристъпяха младоженци. Виковете се носеха като вятър, затихваха и се усилваха, сватбата уж идеше, а далече седеше. Около нея светеше все едно деня беше. Стана студено, вятър засвистя. Веселбата премина в писъци, конски тропот се зачу от другата страна на скалата. Викове „Дяяяя, дяд,дя” заглушиха тъпана. После настана мъртвило, само канарата светеше разцепена на две и поглъщаше бавно сватбата. Все така мъжете играеха, децата бягаха, жените махаха кърпи, младоженците стъпяха срамежливо…и бавно се затвори скалата погълнала всичко… Там, паднал на земята го намериха баща му и ловджиите от селото тръгнали посред нощ да го търсят. Пренесоха го в къщи, докторката пристигна, а той лежеше несвястен. По някое време на третия ден, кога вече викнаха линейка, баба Цвята се зададе откъм църковния двор.Влезе без да поглежда никого в стаята, повдигна в ръката си калайдисаното менче със светена вода, извади чемширената китка и напръска лежащия млад мъж. Устните й мърдаха в молитва ли , наричане ли, никой не посмя да я попита. Не мина време, още на два пъти влиза, ръси от светената вода, прави върху му кръстен знак и на всички страни в стаята. Полека настана тишина. Младият мъж се укроти, заспа. Придърпаха завивка върху му и на пръсти излязоха при баба Цвята. „Да знаете, няма все да съм жива да ви разправям. Не сте от вчера тукашни. Тука сте въдени, тука шъ вий края. Пресече ли пътя някой на сватбата, душите им го магьосват. Видите ли, че идат, спирайте , затваряйте очи доде минат. Само туй е спасението.”. Прекръсти се полека бабичката , „Бог да ги прости и да даде упокой на душите им”, ще речете и туй то”. Една от легендите в селото за тия пусти гласове дето се чуват всяка нощ беше, че някога, през тъмните векове сватба тръгнала от момини за момкови двори. От отсрещната махала за тази. Насред пътя татари ги нападнали. Да не иде зян веселбата, да не окървавят душманите сватбата, скалата на две се сцепила и погълнала цялата сватба. Затуй нощя все играят, все викат там, в скалата. Затуй се носят вихрено гласове и думкане на тъпан. До кога? Никой не може каза. Никой не знае кога душите на сватбарите мира ще найдат Милка Маркова Разказът е по мотиви на легендите от с. Шишенци |
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8055
