Не затваряй след себе си вратата. Не изтривай спомена. Не забравяй прозорчето, което свети. Не забравяй мириса на топъл хляб. Не оставяй душата на къщата. Не забравяй пътя към гробовете на дедите. Не забравяй тъгата в очите на мама…

Един ден, не казвай, че не помниш имената на близките си. Не казвай, че вече си забравил селото или градчето си. Не казвай, че не помниш пътеките и друмищата наоколо. Не казвай, че си забравил говора на твоя край.

Помни прохладата на горите, звъна на тревите по ширналите се поляни, синевата на далнината в полето, тежкият клас на нивята. Спомни си звуците на дворовете, шумовете на къщата, среброто на звездите, фенерчетата на светулките, медената  пита на луната. Спомни, че всичко това е над твоя роден край, никъде другаде не е същото. Независимо дали си в далечна чужбина или в нашенски град и край.

Разрови паметта си, не е много дълбоко заровен споменът.Стига да искаш ще го измъкнеш от забравата. Имена, лица, улици, къщи, хора, изгреви и залези, люти зими и лета потънали в мараня, цветни пролети и тихи, топли есени. Всичко това е там, в душата ти и паметта, ти си го заровил. Извади и не казвай „не помня“, „забравил съм“, „ не зная“, „отдавна беше“… Не е така, още Е и е там. Не махвай лекомислено с ръка…

 Върни се, стопли душата си, дай си сили. Върни душата си при родното място защото:

Когато тръгнеш от дома, част от душата ти е останала там.

 

Милка Маркова

човек трябва да има сърце и душа, възпитание, култура и усещане за роден край, за да се впечатли от всичко това, което си написала.
Има хора, които се впечатляват от всяка тревичка и животинка, от въздуха и водата и очите им остават ненагледали се на тази красота за която говориш. Сърцата и душата им копнее за минали радости и спомени ...
Нооо има и хора, които умишлено забравят и зачеркват това, което са били,което са живяли и което е било техен спътник...
Такива хора са носят по вълните на реката на забравата - те нямат спомени, нямат корени и живота им се люшка от бряг на бряг...
Стремя се да не съм от тях...
Красиво си го написала - дано да развърнува повече хора, защото всички ние имаме нужда от такова напомняне.
Красиво и усмихнато лято ти пожелавам на теб и на твоите близки!

да е хубаво и твоето лято, бъди жив и здрав!

Нямам намерение да ги забравям, когато мога ходя на село, стигам до заключената врата, виждам прозореца и пердетата и сякаш чувам пак радостния глас на баба че сме я изненадали. Уви нямам ключове да влязна. Да ги зарадвам отново. Нямам намерение да ги забравя.