Денят вече преваля. Балканът тъмнее, небето възсинява и после угася жарта на слънцето. Бавно, полека плъзват сенки от баирите, захладнява. Шуми тихо дъбакът, буките по върховете отговарят шепнешком. Долу, в ниското, потайно дерелиците гълчат нещо, водата се сърди.
Дядо Радни е приседнал пред воденицата и кое време е станало не е сетил. Цял ден обикаля ливадите, караджейките, горите. Не е много заможен той, но стока има за челядта и за себе си. За последно огледа, да е сигурен как оставя имотите. Зимата хортува със синове и зетьове, донагаждаха, умуваха.Миналото лято мъжете слизаха в полето. Турците продаваха, цели села се опразваха. Имаше кяр в цялата работа. Години, га ходеха по дюлгерлък къде Добруджата, минаваха по тез села. Хубава земя имаше там, добро жито се раждаше. Имаше храна за хора и добитък. Заселеха ли се там, в равното, няма да става нужда от ходене по дюлгерлък. Щяха да работят земята, прехраната щеше да е сигурна. Затуй решиха и купиха имоти в едно от селата. Не е баш в равното, вода има бол, гори има, къщята не са лоши.
Зарея поглед дядо Радни към Белноввръх, запърха сърцето в гърдите му, засмъдя нещо в очите. Еееех, тука се беше родил, тука мина животът му, Балкана е туй, свидно му е. Тъй, ама времената се менят, туй дето стана сега е добро. Най-подир Българско стана, земята веке цялата е на българите. Сега може чиляк да се отпусне, да слезе в равното, да оре и сее, да храни челяд. Затуй мъката по Балкана ще си носи в гърдите, а ще поведе утре синките деца към по-добър живот.
Кога бяха в полето есенес и избраха село, купиха имоти за всеки от синовете и дъщерите. На една и съща улица. От край до край на селото. Двор до двора опира, братова къща до сестрина ще е. Най-долу, първата ще е за дяда Радня и баба Мара. Цялата улица ще е само на неговите хора, ще си помагат, ще са заедно и по-леко ще им бъде. Кога се завърнаха за зимата, изкараха за последно тука, в Балкана. Жените да изтъкат, оплетат, ушият и каквато женска работа имат да свършат до край. Мъжете да постегнат добре имотите, да отделят животните, да нагласят дървата и покъщнината за дългия път.
Най-голямата дъщеря и зетят дядо Радни оставя тука. Не рачиха да тръгнат, искаха на мястото си да останат. Не се противи той на тяхното. Зетят му беше сираче, нямаше род и родители, беше го приел като свой син. Добър чиляк е, с дъщерята добре се спогаждат, работни са и двамата. Челяд голяма завъдиха, затуй хем му е мъка, че остават тука, хем се радва, че в добри ръце оставя имота. Ще го коландрят те, ще водят ратаите, ще наглеждат стадата и караджейките, ще множат имането.
За другите синове и дъщери дядо Радни има жълтици. Ще им даде да накупят туй-онуй и да построят нови къщи. Задели добитък от стадата за всеки, да има с какво да почне в полето. Нивя накупи, за всекиго да има. Не тръгват с празни ръце.
„Добро е туй, дето стана – мисли дядо Радни – добре и за добро. Нека се разселва българското племе по цяло Българско. Както е било по царско време, преди векове“
Надига се бавно балканджията, пристъпя край воденицата. Поглажда с тежката си длан камъните в зида, надниква във вадата. Вдига ръка и се прекръства. Рейва поглед нагоре към букака, после дълбока въздишка се откъсва от гърдите му.
Свечерява, гората глухо шуми, птици прострелват наоколо въздуха, а дядо Радни бавно слиза към селото.
Ще тръгват, дълъг е пътят, но е към Българско. Цялата челяд поема със старея си. Да даде Бог да е за добро.
Милка Маркова
Kак и колко се плаща на авторите в Бълга...
Трети януари, три стари секс-вица - два ...
Вероятно и те както всички, които обичат бащиното си огнище са се отделяли трудно от корена си...
Балкана - той вълнува и праправнуците им, когато видят гордия му силует. Това е заложено в нашите гени и ще е винаги така.
част от рода, на най-голямата дъщеря на дядо Радни. Когато заминах да уча и останах да живея във Велико Търново, преди 50 години, баба се радваше от сърце и казваше: "Връщаш се в Балкана, в нашия край".
Ето и краткия Кабала=истински християнски,хороскоп на рода ти:
РАДНЕВСКИ=РАД НА ВСК=РОД НА БАК ИС=Род на Бог Иса–
сиреч,родът ти е от Рода на Бог Исус Българина,тоест род на Български,феноменни святи жреци,Балканджии,след земния си стаж Светии в транспространственото служение и твои и на рода ви ангели–пазители и бодигардове!
РАДНЕВСКИ=Кан(Жреци),Братя от Иса–
Жреци от Бялото Братство на Исус,и чиято свещена Исусова кръв тече във вените ти,с всички феноменни гени в нея и с всички екстри и последствия от това за теб и жреческия ти род!
БАЛКАНДЖИИ=Балки на Диана и Ежуа–Българите на Диана,Мария Магдалена и на Исус,временно сменявайки местоживеенето си за оцеляването на рода
СТАНЧОВ ХАН=ХАН на ВТАН ОСЧ=Хан(Кан,Жрец) на Богиня Диана и Исуш–селище на Канове=Жреци на Богиня Диана,Мария Магдалена и Исус
Честито възстановяване на истинското име на жреческото Българско село и гордейте се с него и с рода и челядта му!
ЧЕЛЯД от=ТШЕЛЯД от=Дуло на Диана и Ешуа
МИЛКА=Кан(Жрица) Ламя–
Исусово–Мариина генетична потомка,жрица от Змейския Божи род Дуло
МИЛКА=Кая ламя=Кая(скала,светилищна скала) Ламя=Ламя от Кая–
Ламя,Змия(общо 12 синонима на Змей,хералдическия животински символ на Божия род Дуло) от Кая–та,което е жреческа херметизация на Скално Божие светилище,поради което и ти обезателно имаш силен афинитет към скалите и мегалитите,които са изкуствено построени светилищни съоръжения!
МАРКОВА=МАР ВОК=БОК МАРА=Бокиня Мария
МАРКОВА=Кан(Жрица) на Богиня Мария
Поклон пред Гена,Духа и перото ти,Сестро наша,които са ти от Тях!
Бъди благословена ти и близките ти,Боговете ни бдят над теб с цялото ви свято светейшо войнство!