Прочетен: 1611 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2015 08:21
Лежеше на съседно легло. Висока, кокалеста жена. На възраст, но си личеше, че старателно поддържа външният си вид. Общителна и весела. Чудех се защо е в болницата като няма видими причини. Оказа се диабетичка, влязла за регулиране на инсулина.
Сближихме се за тия дни на престой. Съпругът починал, тя живее сама. Около 70-годишна. Единствен син, научен работник в специална област, заминал за Щатите и там останал. Много привързани един към друг. Непрекъснато се чуваха по телефона, говореха дълго. Питах я защо не отиде при него. Замълчаваше…Той нямаше семейство, друг човек не пречеше на това да са заедно. Не чух да се оплаква, да жали, че е сама, въпреки мъката по сина, която прозираше зад всяка дума. На всеки разказваше колко е добре, как се справя. Синът й не я оставя за нищо, чуват се по много пъти на ден. Не й липсват пари. Има си ред в живота и дните. Зад всичката тази веселост личеше дълбока мъка. Аз, току-що изгубила съпруга си, се чудех откъде тази доста по-възрастна жена от мене намира сили и кураж да не показва никому болката си. Знаех колко е трудно човек да владее загубата и мъката.
Без много думи и специални признания, в края на престоя ни в болницата жената ми каза:
- Работата на сина ми е важна и добре платена. Добре е за него. Тук няма къде да работи в тая област, а там дава много и получава много. Удовлетворен е, а и така се осигурява. В случай, че остане сам в живота поне финансово ще е обезпечен. Аз съм добре тука, ходя му на гости, той си идва, чуваме се. Няма какво да искам и не мога да му преча. Той трябва да върви по своя път. Не мога да му увисна на врата и да спирам развитието му. Моят живот аз съм изживяла така както искам и не лошо. Да остана сама е било моя Съдба. Нека той върви напред по своя път. Аз съм майка и не мога заради себе си да преча на детето си. Насърчавам го и не му давам никакъв повод да се тревожи за мене. С друго не мога да му помагам на стари години. Поне да не му преча.
Срещата ми с тази жена, с тази майка, беше един от моите уроци по пътя на Живота.
Да си Майка е длъжност преди всичко с мисъл и действие за живота на децата ти. После идва всичко останало.
Милка Маркова
Трети януари, три стари секс-вица - два ...
Менипея или 11 години в блог.бг
Нека той да е добре и да печели да се осигури за старини, а моята е вече изпята песен...
Аз не го приемам това!
Дългът на майката да се откаже от всичко в името на рожбата го разбира (донякъде), но дългът на детето към своя родител?
Къде е той?
И защо всичко се свежда до пари, кариера, сякаш, че в днешното време ние живеем в джунгла, или пустиня и тук не може да се развиват хора с прецизни професии и специалности?
Никой, ама никой няма да те съди, ако си забогатял през живота си, но ако си оставил една душичка нещастна ще те съди (ако я имаш) твоята истинска Съвест.