Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
27.09.2015 12:48 - Майка
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1611 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 27.10.2015 08:21


 

Лежеше на съседно легло. Висока, кокалеста жена. На възраст, но си личеше, че старателно поддържа външният си вид. Общителна и весела. Чудех се защо е в болницата като няма видими причини. Оказа се диабетичка, влязла за регулиране на инсулина.

Сближихме се за тия дни на престой. Съпругът починал, тя живее сама. Около 70-годишна. Единствен син, научен работник в специална област, заминал за Щатите и там останал. Много привързани един към друг. Непрекъснато се чуваха по телефона, говореха дълго. Питах я защо не отиде при него. Замълчаваше…Той нямаше семейство, друг човек не пречеше на това да са заедно. Не чух да се оплаква, да жали, че е сама, въпреки мъката по сина, която прозираше зад всяка дума. На всеки разказваше колко е добре, как се справя. Синът й не я оставя за нищо, чуват се по много пъти на ден. Не й липсват пари. Има си ред в живота и дните. Зад всичката тази веселост личеше дълбока мъка. Аз, току-що изгубила съпруга си, се чудех откъде тази доста по-възрастна жена от мене намира сили и кураж да не показва никому болката си. Знаех колко е трудно човек да владее загубата и мъката.

Без много думи и специални признания, в края на престоя ни в болницата жената ми каза:

- Работата на сина ми е важна и добре платена. Добре е за него. Тук няма къде да работи в тая област, а там дава много и получава много. Удовлетворен е, а и така се осигурява. В случай, че остане сам в живота поне финансово ще е обезпечен. Аз съм добре тука, ходя му на гости, той си идва, чуваме се. Няма какво да искам и не мога да му преча. Той трябва да върви по своя път. Не мога да му увисна на врата и да спирам развитието му. Моят живот аз съм изживяла така както искам и не лошо. Да остана сама е било моя Съдба. Нека той върви напред по своя път. Аз съм майка и не мога заради себе си да преча на детето си. Насърчавам го и не му давам никакъв повод да се тревожи за мене. С друго не мога да му помагам на стари години. Поне да не му преча.

Срещата ми с тази жена, с тази майка, беше един от моите  уроци по пътя на Живота.

Да си Майка е длъжност преди всичко с мисъл и действие за живота на децата ти. После идва всичко останало.

 

Милка Маркова



Тагове:   майка,   живот,   син,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. mrazekoff - Защо ли
27.09.2015 14:04
тази философия властва навсякъде?
Нека той да е добре и да печели да се осигури за старини, а моята е вече изпята песен...
Аз не го приемам това!
Дългът на майката да се откаже от всичко в името на рожбата го разбира (донякъде), но дългът на детето към своя родител?
Къде е той?
И защо всичко се свежда до пари, кариера, сякаш, че в днешното време ние живеем в джунгла, или пустиня и тук не може да се развиват хора с прецизни професии и специалности?
Никой, ама никой няма да те съди, ако си забогатял през живота си, но ако си оставил една душичка нещастна ще те съди (ако я имаш) твоята истинска Съвест.
цитирай
2. boliarkabg - Балканджи,
27.09.2015 21:44
Чест ти прави, че си прекрасен син, но и една майка има право да реши, че децата й трябва да вървят по своя път!
цитирай
3. cecobob - Такава е политиката на държавниците ни
13.11.2015 11:15
да ни разделят.
цитирай
4. romanticgirl25 - Ех, ако повече майки
10.12.2016 06:20
имаха тази логика....мъдра жена.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629519
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053