Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.11.2015 14:15 - Случки в гората
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 2667 Коментари: 6 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Едно топло слънце е нагряло от сутринта. В гората е светло и тихо. Прошумулват само окапващите листа на дърветата. Някоя птица изплясква с крила към висинето и пак тишина.

     Бончо седи с наведена глава и не помръдва дори с крак. Замислен, почти задрямал. Сутринта докато похапваше разбра, че бай Тодор се гласи за излизане. Шета нагоре-надолу из двора, попържа кокошките, подвиква на кучето и дълго кашля тютюнджийската. Задрънча покрай каруцата, откачи хамутя и юздите. После широко разтвори голямата порта. Хвърли една антерия , тури отстрани на ритлите торба с манерка  вода и комат хляб огънат в стар вестник  Закачи до торбата едно въже, запина брадвата. Отвърза Цезар от синджира и тръгна към обора.

     Сега бай Тодор беше тъдява, из гората. Оставяше каруцата някъде на по-широчко място без да разпряга. Тръгваше да събира сухи дърва. Не е добре с очите и горският всяка есен му разрешава с нарочна бележка да събира суха маса из гората. Цезар тича наоколо, припикава де що дървета има, ама гора е туй, не мой се справи с всичките. Кучешка работа. Бончо седи впрегнат , почива, размишлява по магарешките въпроси и чака стопанина си да се завърне с поредния наръч дърва. Понякога мъкне баят големшък дънер, разцепен от мълния и изгнил, ама става за горене. Оголелите дървета хвърлят рехави сенки, слънчевите лъчи пъстрят земята  и става ред сянка, ред слънце. Бончо помръдва ухо или замахва опашка, но есен е,няма какво да гони,няма мухи както е лете. Добре, че пътят обратно към дома е нанадолнище, няма да му тежи да тегли каручката. Не е лесно и да я удържа натоварена по склона, но бай Тодор си знае работата. Води малко на зиг-заг магарешкият впряг и Бончовата работа се оказва по-лесна.

     - Еееее, какво да те правя сега, чичка - зачува се басов мъжки глас. Бай Тодор мъкне поредното дърво, а млад мъж върви след него. - Може да имаш бележка, ама то тъй не може. Всеки, ако тръгне де ще му излезе края на тая гора.

      - Бе тъй е, прав си, чоджум, но аз години вече как окьорьовях и затуй горския ми разрешава тъй. Той ме знае от малък мене, аз от младини недовидя.

      - Махна няма, но да има ред трябва - продължава  мъжът. Явно е по-голям началник от горския и си придава важности пред бай Тодора. - Като натовариш, мини край Горското да ти видя дървата и да ги измеря. Ще ги кубицирам и тогава ще видим.

      - Е, ам хубаво, ще мина, колко му е - махва с ръка бай Тодор и всеки от мъжете си тръгва по пътя.

      „Сега я втасахме - мисли си Бончо - ще трябва да дърпам каручката и до Горското. Удължава ми се теглото. На Цезара му е лесно. Куче, тича насам-натам, лавва два три пъти по някой заек, подуши тук-там и хайде” - клати глава магарето и размахва големите си уши.

         Бай Тодор събра дръвцата, постегна ги върху каручката, поведе Бончо за юздата и полека през поляните слязоха в селото, та право в къщи.

         Подир някой ден пак из гората, че есента продължи да е хубава и мека, срещнаха горския мъж.

          - Какво става ,чичка, пак си за дърва. Оня ден тъй и не мина край горското.

          - Ми, то как  да минех - подсмихна се бай Тодор - ти не си тъдявашен и не знаеш, че от тоя край на гората няма коларски път към Горското, няма как да мина с пълна кола нататък. Трудно върви натоварена без път, че зарад туй.

           Младият  горски отметна глава назад и се засмя с гърлен смях. Махна фуражката, отри с нея челото си и потупа бай Тодора по гърба.

           - Чешит си ти, чичка, айде пълни сухата маса и да ви няма с магарето.

          „С Бончо, Бончо се казвам, освен дето съм магаре” - помисли Бончо и изпръхтя с все сила замахвайки с опашка.

            Бай Тодор потъна из дървесата околни, Цезар припикаваше поредното останало неуважено от него дърво. Слънцето тихо се усмихваше в шепите си, а гората  се ослушваше дали нейде не бучат моторни резачки или брадви. Прекрасен есенен ден.

Милка Маркова



Тагове:   гора,   дърва,   брадви,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. radosslav - Интересно. Защо не нарисувате и ...
26.11.2015 14:22
Интересно. Защо не нарисувате и една картина към разказа :)))
цитирай
2. boliarkabg - Здравей,
26.11.2015 14:36
radosslav написа:
Интересно. Защо не нарисувате и една картина към разказа :)))

ми,как да ти кажа...щото не мога!
Жив и здрав!
цитирай
3. mrazekoff - Поздравления!
26.11.2015 18:43
Балканджийке, хубав разказ си написала и то точно като за сегашния сезон. Напомни ми за минали далечни дни, но за манерка не съм чувал да има из домовете по нашия край. Тук имаме бъкели в които се налива вода. Както и да е- сигурно има някъде, просто аз се сетих за бъкелите. Знаеш ли колко е хубаво да пиеш вода през горещите летни дни от бъкел - там на нивата? Времето горещо, а от бъкела- завит под дървото на сянка водата е прохладна... пък и вкусът й е на дъб ... Върна ме назад във времето, когато хората бяха по-добри и повече човещина имаше между тях... Както и да е - Благодаря ти!
цитирай
4. boliarkabg - Жив и здрав, Балканджи,
26.11.2015 19:04
бъкелът го помня и аз. Манерката нали знаеш, войнишка работа е. Дядо имаше такава, после татко. Вероятно не във всяко семейство е имало, не зная, сега като се замисля май не съм виждала други мъже от близките ни с манерки.
Благодаря ти, че прочете и коментира :)
цитирай
5. martito - Лек и приятен разказ, оставящ ус...
30.11.2015 12:59
Лек и приятен разказ, оставящ усещане за лекота .. и усмивка :)
цитирай
6. boliarkabg - martito - здравей,
30.11.2015 15:18
благодаря ти, бъди здрава!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629436
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053