Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
20.03.2016 07:35 - Убито щастие
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1035 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.03.2016 13:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 По народна песен... Ширнало се полето, лек ветрец гали, люлее житата, песни птичи захласват сърцето. Разперил ръце чорбаджи Коста крачи сред голямата нива, иде му крила да стори и при птиците да отлети. Там, във висинето, да се рее заедно с тях и да се радва на хубавия свят. Слънцето праща злато на Земята, всичко цъфти и избуява, хубав живот задъхва гърдите. Волно е на младият чорбаджия в гърдите. Най-после що беше намислил, всичко изпълни. Отдавна не беше на сърцето му Анка. Ожениха го насила за нея, заради имоти. Не можа да му легне в душата тя, не я заобича Коста. Гледаше вечер подир нея да легне в постелята и сутрин преди нея да скочи. Нощите минаваха без милувка, без радост, без трепет. Две деца завъдиха с Анка само щото тъй трябваше. Чорбаджийският род беше редно да продължи. Пък и тя не го любеше. Тя е чедо чорбаджийско, от старо коляно. На голямо гледаше, на високо се носеше, не харесваше нищо в свекровия си дом. Придиряше и на свекърва дори. Мълчеше чорбаджи Коста, а душата му чернееше. Кога срещна Невяна, туй беше внезапен пламък и разгоряна жарава. Хубава, мила, весела. Смехът й звънеше, големите й ,тъмни очи дълбаеха сърцето, думите й караха душата да лети. Голяма любов пламна между тях. Ден , ни нощ не можеше младият чорбаджия без нея. Еднъж майка му го причака пред дълбоките зимници, придърпа го вътре на скрито и дорде не й рече за Невяна не го остави на мира. Разбра го старата чорбаджийка, виждаше какъв е животът му. Дълго мислили с баща му, чорбаджи Йордан и решили. Жълтици дали на синьовите другари кога на съд идат, пред съдията да рекат, че булката Костова с чужди мъже ходи, децата не гледа, къщата не върти, на старите екрам не струва. После, в града на съдията още по-голям товар жълтици занесли. Кога се гледа делото на сина им, да отсъди вината на булката му. Тъй и стана. Чорбаджи Коста обърна лице към слънцето, засмя се и се провикна с пълен глас: “Еххххеееееее, хееееееее!“. Ехото поде радостният възглас, хвърли го нагоре към блесналото в синьо небе, после го запокити към тъмните дъбрави отсреща. Най-после всичко свърши. Старите чорбаджии, Анкините майка и татко бяха дошли подир съда, прибраха дъщеря си. Още същата вечер чорбаджи Коста в кръчмата почерпи верните си другари, свидетели в съда на разделбата му. Подир туй доведе за ръката Невяна, изгората си. Слънцето влезе в големите и равни дворове заедно с нея. Ръка на старите целуна, децата прегърна, а тъмните й очи с обич погледнаха към чорбаджи Коста. Цяла нощ на ръката му беше спала. Дългите й дъхави коси го галеха по лицето, а той не смееше да мръдне, само се топеше от любов. На сутринта стана рано, оседла кончето, наведе се, помилва Невяна по бялото лице и й заръча да го чака за пладня. Докато той обиколи голямата нива с житото, тя да наготви манджи най-вкусни, кога се върне да ядат всички и да пият, да празнуват. Крачи чорбаджи Коста през нивата, меки житни класове галят нозете му , вятърът го дарява с милувки като Невянините. Кончето му, тихо пръхти и щипе тревата по синурите, почива. Подир туй ще иде да го напои на кладенчето в дъбравата, че ще препуснат към къщи, при Невяна. В тъмнината на дърветата отсреща, зад дебел дънер в края на дъбравата, незнаен мъж се спотайваше. На кръста препасан с нож, дълга, сплъстена коса, с кръвясъл поглед, дебнеше чорбаджи Коста. После вдигна опряната в краката му тънка пушка, нещо прищрака и оглушителен гръм тресна в усоето. Птиците изпищяха и плясък на криле отекна в небето. Червен трендафил разцъфтя върху бялата риза на младият чорбаджия. Той учудено се извърна, попипа раната на гърдите си, погледна кончето, дъбравата и меко полегна в разлюляните жита на голямата нива. Погледът му се зарея високо в простора, а устните му само мълвяха „Невяно, Невяно…къде си Невяно, чакай ме! Ще си дойда, Невяно“ Милка Маркова



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629500
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053