Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
26.03.2016 07:01 - Чешмите - старите
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 651 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 26.03.2016 08:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

„спокойно тече си

зелената стара чешма…“

Старите селски чешми… В самото село, извън него някъде по къра, в зелена долчинка. Непременно с корита или постави както се казва на някои места. Задължително разлятата пред тях вода, вечно поддържаща рядка или вече сгъстена от сушата кал. Сред калта островчета от обли камъни, сложени там да може човек и животно да стъпи някъде за да излезе от калта. Задължително голяма равна плоча пред самия чучур. Някъде два или три чучура, зависи от силата на дамара. Почти винаги над  чешмата едно или няколко големи дървета, забили дълбоко във влагата корени. Сянката им хладнее над водата, тревата под тях зеленее. Безброй дребни твари наоколо пият вода. Пчели, кой знае откъде долетели, комари, мухи всякакви, най-различни други летящи и смучещи.  В ранна пролет лястовички като стрели бързат с топчици кал да строят гнездата си, цвърчат какви ли не птичета, кацнали предпазливо клай локвичките. Други се къпят в коритата и пърхат щастливо. Извън селото чешмата дава живот и на дивите същества. Сърни, елени, понякога вълк, може мечка или хитра лисица. С предимство са хората и домашните животни.

Селските чешми винаги имат корита. Едни са из махалите , а други са край изходите на селото, където прашните друми излизат към къра. Там сутрин и вечер пастирите, животните, людете работещи по полето разхлаждат зажъднелите си гърла. Чучурите бълбукат, пеят, ромолят, шуртят, според характера си, според това железни ли са, пиринчени ли са или са от най-обикновена тръстика. Това рядко се случва , да са от тръстика, докато се намери съвестен стопанин да тури нов, меден чучур. Водата светлее под него, прави хиляди мехурчета, които отразяват небето, проблястват на слънцето с цветовете на дъгата. После  се успокоява, леко потича към следващото корито и така докато напълни всичките. Накрая изтича в резервоар, за сушави времена. Няма ли резервоар, излиза навън, и заминава Бог знае къде, след като хубаво е омесила калта напреде си. Огледалата на коритата мамят да се наведеш над тях, да усетиш хладината им, да погледаш малко зеленият танц на водораслите по стените им. Просинява стреличката на водно конче, някои дъгокраки бегълци ходят важно по водата, най-различни водни животинчета потъват сред власинките на жабуняка. Има ли резевоар накрая, със сигурност поне няколко жаби са се изхитрили да скочат вътре от любопитство и да не могат повече да излязат оттам. Вдигат гюрултия вътре, заканват се, молят се някой да ги спаси докато открият в единия край малък излаз за водата, пропълзят през него и свободата им се усмихне най-неочаквано.

Вечните стари чешми. Градени със задружен хорски труд, с камъни вадени, прекарвани и редени от яки мъжки ръце. Край тях някога се срещали млади, влюбени души, слизали са змейове и змеици да утолят жажда и да грабнат някоя изгора, да я отведат високо в планините. Там в потайна доба играли своя буен танц самодиви и срещали млади овчари, влюбени в дългите им коси и небесната им хубост. Там безкрайният върволик от хора, добитък, горски животни, птици намира прохлада и бистра, студена водица.

Времената отминават, много чешми тънат в забрава и разруха.Някои от тях тъмно мълчат за убийства станали край наблизо, други кътат под някой камък кърваво злато, или пък нечие имане останало там с надеждата за по-добри времена, но непотърсено до днес. Случва се и добра човешка ръка да ги почисти, да ги постегне, да блеснат отново, да заромолят с чучурите си и водата да разказва отново за било и небило и да кваси жадни устни. Сладка, извираща от самата дълбина на земната гръд.

Страите чешми…

 

Милка Маркова



Тагове:   спомени,   село,   чешми,


Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. mrazekoff - Старите чешми!
26.03.2016 12:39
Самия аз съм израсъл с една от тях. Тя е стара на на 125 години. Красива, но с много твърда вода. Много мога да разказвам за не - "Пикла" - такова й е името, но за нас си е съмсем нормално. Дадено от хората много отдавна. Слабо течеше водата от нейния чучур, а сега направо само капе... Чака си времето да се хване отново водата, но времето все не достига за нея, я тя си е постоянна и упорита - стои като стожер и помни много истории с хора и събития ...
цитирай
2. boliarkabg - mrazekoff - Балканджи,
26.03.2016 14:06
време е да я направиш, помогни й....
цитирай
3. zaw12929 - И в селото, където живея и в другото, ...
11.05.2016 17:56
И в селото, където живея и в другото, където сум родена има по 7-8 чешми, което е прекрасното богатство на земята българска. Поздрав за приятната тема... Успех!
цитирай
4. litatru - Поздравление!
17.05.2016 15:40
Носталгията по старите чешми е голяма, защото те са неповторими!!! В тях има сърце!
С уважение - Литатру!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 421409
Постинги: 159
Коментари: 474
Гласове: 6769