Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
09.06.2016 15:50 - Нощта срещу Спасовден
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 713 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Любим разказ...

 -Върви, върви  подире ми, не се озъртай - смъмри я свекърва й кога надвечер се промъкваха из пустите  сокаци. Старата вървеше напред, безплътна и суха като сянка. Носеше вързоп в едната ръка. Младата пристъпяше навела глава след нея, а сърцето й пърхаше в гърдите като беззащитно пиле. Бузите й горяха, кръв щеше да капне ако ги допре някой.

Преди няколко дена мъжете натовариха кервана и тръгнаха къде Изток. Дълъг път ги чакаше. Месеци щяха  да се бавят доде продадат стоката и тръгнат обратно към село. Ангелина тихичко поплака на мъжовото си рамо, после му даде нишан за из пътя, да си спомня за нея по далечните места. Захлопнаха се тежките чемширени порти подир тях. Свекърва й шета два-три дена със стисната уста без да продума. Една вечер я придърпа във вътрешната одая, тури я да седне на миндеря, взря се в очите й и рече:

-Слушай, снахо. Вече й време чедо да завъдите, доста се мина. Недей, не плачи, зная. Сега туй дето ще ти река, да си остане между тебе и мене. Ни на майка си ще казваш, ни на мъжа си, доде си жива. Нито пък аз дума ще изрека пред свекъра ти или който и да бил други.

Дълго приказваха нея вечер свекърва и снаха.

Тая сутрин старата стана рано, по-рано от снаха си. Опече пита, закла кокошка и я обевари хууубаво, доде се разчекна в тенджерата . Поръси я със сол и червен пипер. Слезе в дълбоките изби и дълго остана там. Най-подир се върна с бъклица. Червено вино било, каза на снаха си. Загъна всичко в един голям, червен миндил и го върза на вързоп. Кога зе да се свечерява, влезе тихо в стаята на младите. Огледа снаха си от глава до пети, завъртя я от всички страни, надигна полите й да види коя риза е облякла.Сви уста одобрително, пооправи кърпата на главата й, стисна в шепа дебелата плитка, хареса й как е оплетена После я хвана за ръка и дълго я гледа в очите.

- За последно. Казах ти всичко, запомнила си го, нали? За нищо друго не мисли, саде за чедо. Отпусни душата си, не се срами и не се стискай. Пък дано Бог е решил.

Подир туй двете жени излязоха тихо из портата и забързаха към края на селото.

Никога Ангелина не беше идвала по тез места на къра. Тука ниви нямаше. Тука бяха тъмни ливади, дървя наоколо. Приказваше се, че било самодивски сборища. В ниското потайно шумеше реката.Кога свекърва й забърза нататък сърцето на младата зачести. Стигнаха до мястото. Чудни ливади, оградени с височки дървета, миришеше на чисто и на треви. Старата избра най-хубавата и най-закътаната поляна. Развърза възела на  миндиля, расла го на тревата. Нареди кокошката до питата, притури и бъклицата насред. Подир туй се огледа наоколо и отиде към храсталака. Върна се с цветя, между тях и русалийското цвете. Сви хубава китка и закичи снаха си. 

Забоде поглед надолу и едва промълви:

-Всичко ти рекох. Направи го. Ще те чакам сутринта. Не се бой - стисна силно рамото й, въздъхна дълбоко и бързишката се скри зад близките дървета.

Ангелина се огледа, поиска да хукне след свекърва си, но краката й тежаха като от камък. Приседна леко до червения миндил. Зад нея тихо прошумоля. Като в сън се обърна младата жена и видя мъж, силен и млад, да приближава. Поздрави я излеко, гърлено, отпусна се срещу  й на тревата. Черната му коса падаше над високо чело, очите му светеха като звезди. Яки гърди и ръце се подаваха из бялата риза. Поседяха малко тихи и безмълвни. Мъжът посегна към бъклицата, вдигна я високо, отпи дълбока глътка и подаде на Ангелина. С трепереща ръка надигна и тя,  червеното вино отпусна трепета в гърдите.

Какво да прави, какво - не спираше да се върти в главата й. После отнякъде дочу думите на свекърва си, напътствията. Стресна се.

-То аз да разчупя кокошката и питата, да хапнем - промълви едва. Той само се усмихна, присегна се и хвана ръката й. Потупа я нежно, погледна я право в очите.

Наоколо запяха птички. Нощта настъпваше бързо. Омаята на тревите ставаше все по-гъста. Мъжът поседна близо  до Ангелина, тихо й говореше нещо, а тя нищо не чуваше. Кърпата се беше свлякла от главата й, ушите й пламтяха, плитката тежеше върху гърдите й. Той леко подхвана дъхавата оплетена коса, отмести я, а на нейно място легна ръката му. Суха, грапава и силна ръка, изгаряща. С другата леко скърши снагата й. Твърди, властни устни приглушиха плах вик в гърлото й. „Не трябва да говорите, пълно мълчание”- като остър нож прободе мисълта й заръката на свекървата. Ангелина се отпусна, сладка омая обзе тялото й, мъжът нежно  я положи под росеновия храст. Ушите й запищяха, устните й сладко се разтвориха, снагата й се заизвива кършена и любена така, както никога досега. На воля, без срам и ослушване, без спиране. Погледът  й улови звезден танц, чудни росенови цветове, бели русалийски премяни, мирис на цъфнало, на драгост. Мъжът я любеше страстно и мълчаливо, галеше нежната й снага, вливаше жизнени сокове  в зажаднялата й утроба, поемаше дъха на разпилените й коси. Нощта минаваше, полунощ превали, а под росеновото дърво Ангелина пиеше и пиеше сладка нега от русалийските ливади. Гърдите й млади, наляти със сила,  търсеха яката мъжка ръка, очакваха докосването й, устните й се протягаха ненаситни, белите й крака проблясваха в тъмнината.

„Какво правя, какво, Боже, свекървата заръча преди първи петли” - сепна се младата жена. Скочи, забради кърпата върху разпилените си коси и хукна боса през поляните към селото. Не се обърна, не трябвало.

Там, на поляната, мъжът бавно се изправи. Прокара пръсти през буйните си коси, пое още веднъж аромат на росен и любов, на младо, ненаситно женско тяло и пое по друма към съседното село.

Всичко остана на русалийската поляна, под росеновите храсти. Недоядената „спасова” пита, недовършената кокошка и празната бъклица върху червения, смачкан миндил. „Бягаш и не се обръщаш, всичко оставяш зад себе си, недояденото, мълчаливото. В тази нощ по магичен начин безплодните жени зачеват. Без да са извършили прелюбодеяние с непознатият мъж, с когото нямат кръвно родство.”

Нощта  преди Спасовден, кога росенът цъфти и слизат русалиите да танцуват и пируват на земята, да лекуват болните и даряват безплодните.

 

Милка Маркова



Тагове:   фолклор,   предания,   поверия,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. shveik5 - За да продължи животът
09.06.2016 21:48
трябва всичко да се направи и всичко, което се прави в името на живота е най-красивото и силно! Затова и разказът е драматичен, затрогващ и вълнуващ! Поздрави!
цитирай
2. boliarkabg - shveik5, здравей,
10.06.2016 09:38

Изпълва ме с уважение и възхищение начинът,по който нашите прадеди са се справяли с наследника на рода. Без инвитро и без напреднала медицина,но с мъдрост и дисциплина са движели Живота напред. Законът, неписан е бил железен и се е спазвал, за всяко нещо е имало колай /начин,изход/, справяли се с трудностите и проблемите.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 421409
Постинги: 159
Коментари: 474
Гласове: 6769