Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
29.06.2016 07:48 - Летен ден
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 539 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Спряло е слънцето да отдъхне насред небето. Гледа надолу и се радва. Трептят лъчите му, хвърлят златни стрелички към земята.

Нехае слънцето, че така изгаря земята, става страшна задуха. Обяд. По къра всичко е притаило морно на сянка. Почива. 
Тишина е обгърнала сънно селото. Прашните улици са пусти. Дърветата отпуснали листи, свили сянката около дънера си не мръдват. Маранята трепти над къщята, понася се над всичко, издига се към небето. Синевата прибелява нажежена. Нито куче лавва, нито човек се задава. Птичките тихо църкат, скорец се обажда в листака, после всичко потъва в лятна тишина.
В дълбокото на деренцата, под върбалака просветват малки вирчета, дори водата не бълбука така безгрижно. Жабите потъват в подмолите, водните кончета просиняват блеснали внезапно между сенките.
Тук-таме сред прашните поляни, насред жегата седи замислено магаре, размахва уши и опашка да пропъди мухите. Покой и ленност. 
Тихо, да не разбудят селската тишина чучурите на чешмите леят прохладните си струи, пълнят поставите. Вечерта край тях ще минат зажаднелите стада и отрудените стопани.
Гората над поляните събира хлад под вековните мишета, да повее вечерта над селото, да разхлади. 
Задрямалото насред небето слънце се търкулва, разбужда се от дрямката. Поглежда към Бахлъка където го чака нощта. Свива малко от огнените си стрелички в колчана, усмихва се по-благо. Отпуска жарката си прегръдка. Размърдва се селото, природата. Денят бавно преваля, гласи се да посреща вечерта.

Милка Маркова



Тагове:   лято,   спомени,   село,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. shveik5 - Четох го
05.07.2016 22:16
три пъти и пак ще го чета, поизпържи ме слънцето, но ми беше трудно да се откъсна в красивата нега потънал. Такава картина бих гледал дълго, дълго, като внимавам да не мигна и аз самият :) Аплодисменти…. но с изключен звук…. да съответстват..... пък и да не изцапаме бохчата!
цитирай
2. boliarkabg - shveik5,
06.07.2016 09:31
Рано,рано ме засмя от сърце.Прекрасни думи, дано ги заслужава лятната картина, която цял живот е пред очите ми. Детството е ярко нарисувано и винаги стои някъде край нас.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 395437
Постинги: 159
Коментари: 472
Гласове: 6535