Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
09.07.2016 07:26 - Случайна среща с любовта
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1208 Коментари: 3 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Плъзна ръце по бедрата си, поглади корема, завъртя се леко наляво, после надясно. Хареса се. Тясната черна пола очертава добре фигурата й. Лека блузка в светло синьо с къс ръкав избра от гардероба. розово червило, малко грим в тон с тоалета. Прическата й винаги е една и съща. Ала гарсон, така се казваше в младосттай . Отива й затова остана неизменна през годините. Придаваше младежки и закачлив вид. Без да пречи на елегантният  стил на обличане. Рада въздъхна едва чуто и се наведе да обуе ообувките. Само те бяха извън стила й. Не, не че не ги е подбрала с вкус, но не бяха на висок ток. Само там отстъпи на годините. Замени високият ток с висока платформа. Нарича се ток танк. Годините й не са много, а и тя не обича разговори и въздишки за техният брой. Счита,че това са празни теми. Годините са си години, те вървят. Започнеш ли сам да се определяш като възрастен, връщане няма. Изпуснеш ли сам младостта си няма кой да ти я върне.

Огледа се още веднъж, хареса резултата, грабна чантата и излезе.  Вдигна глава, лека усмивка заигра по устните й. Денят е прекрасен, слънчев, диша се леко. Ще се качи в автобуса на близката спирка. Отива на разходка в един от тихите квартали на старият град. Обожава тези улички, къщите, дърветата. Разходките й винаги са там. Два пъти в седмицата, в десет сутринта поема с автобуса.

Отдавна я забеляза. Красива, елегантна, стилна. Пътуваше в автобуса към къщи и си мислеше свои работи. Живее сам и няма никакви тревоги и грижи. Децата отдавна напуснаха бощиния дом, устроени и задомени. С жена си са разделени повече от десетилетие. Така се случи. Без драми и капризи всеки тръгна по своя път. Видя я едва когато слизаше на една от спирките в неговият квартал. Зачуди се. Тук повечето жители се знаеха по лице. Кварталът е стар, няма много нови заселници, ако не по име поне по лице се знаеха. Нея виждаше за пръв път. Докато размишляваше коя може да е или къде  отива се загледа във фигурата й. „Добре изглежда – рече си – На едни години сме почти,  но браво, много добре.“ Проследи я докато автобусът задмине. Остави му приятен спомен. След няколко дни отново я видя, докато се прибираше. Този път я гледа по-дълго. Забеляза стилното, ненатрапчиво облекло. Подходящо за възрастта и все пак не състаряващо. Хареса походката, изправената глава. Прическата. Третият път вече беше заинтригуван. Къде ходи тази жена, у кого. Дали пък не е купила някоя от къщите наоколо. Едва ли, не беше чувал за продажби. Любопитството му нарастваше и един ден реши да слезе след нея. Забави се и после я следва известно време. Жената вървеше бавно, все едно се наслаждва на разходката си. Не поглеждаше в малкото витрини. Поспря се пред една от галериите в картала и отново бавно продължи. Остави я когато стигна до своя дом.

Тези проследявания продължиха. Вече научи, че жената идва насам два пъти в седмицата, в сряда и петък. Чудеше се защо в тези дни и защо в техният квартал. Научи, че разходките траят около два часа, почти по един и същ маршрут. После се качва на своя автобус и отпатува обратно към шума на града. Харесваше я. Струваше му се, че отдавна я познава. Понякога, доближавайки неразумно близко, долавяше аромата на финия й парфюм. 

Дните на нейните разходки станаха малък празник. Отиваше донякъде с автобуса, зад спирката на която тя се качваше. После хващаше обратният и се вълнуваше когато я видеше на нейната спирка. Друг път се навърташе в своя квартал около мястото където жената слизаше. След това поемаше след нея.

Днес тя облече не традиционните пола и блуза. Времето се беше позатоплило. Извади лека рокля, обу сандали, сложи плетена шапка. Така е леко и приятно. Вълнуваше се. Забеляза мъж, който я следва при всяка нейна разходка из стария квартал. Отдавна. Случайно го видя в една от малкото витрини. Стори й се симпатичен, спортно облечен и приятен. На следващата разходка отново беше около нея и така до днес. Разбра, че не е случайно защото където и да отидеше , накъдето и да погледнеше този мъж винаги беше около нея. Харсваше й, а и беше забавно.

Автобусът спря на обичайната спирка под кестените в стария квартал. Тя леко скочи от стъпалото, преметна чантата през рамо, отвърза дългият шарф от врата си и го прихвана в ръка. Слънцето надничаше през огромните листа на дърветата, сенките им бяха нежни и закачливи. Жената се огледа дискретно. Не го видя. Не видя мъжът, който винаги я следваше. Поспря се уж да погледне имената на новите художници, които са открили изложба в една от малките галерии. Хвърли косо поглед, не, нямаше го. Повървя малко, забави крачка и уж ей така, просто ей така се обърна назад. Тротоарът беше пуст, само едно момче целуваше своето момиче нежно пред галерията. Въздъхна жената. Разходката й се видя излишна. Просто крачене по стария тротоар, сред напечените от слънцето улици. Дори малко прашно й се стори в този квартал, пък и безлюдно, ленно…Отпусна ръка и не забеляза, че шарфът й почти влачи по земята. Гледаше в краката си дантелите на сандалите и се питаше дали наистина са толкова красиви колкото й се виждат.

-Добър ден, мадам – стресна я плътен и вълнуващ глас – на разходка ли сте и днес?

Вдигна глава и го видя.

Днес мъжът реши най-после, че е дошъл моментът. Няма какво да я следва като хлапак или вярно кученце. Време е да я спре и да се запознаят. Приготви се, подреди масата в малкото, затворено и сенчесто дворче пред къщата си. Ще я покани на питие и кафе. В традицията на квартала. Излезе точно навреме за да я срещне. Тръгна към спирката и я видя. Сърцето му трепна. „Влюбен съм, да“ – засмя се на ум мъжът –„Влюбен като  последният хлапак от квартала. Харесвам я, харсвам я, това е. Ще й го кажа, ще призная, ще разкажа“. Не вървеше, летеше към нея.

Жената се усмихна и спря. Мила, чаровна усмивка. Лицето й се преобрази. Стана още по-красива.

Подаде му ръка, той я целуна.

-          Хилендар, това е моето име. Бихте ли приели питие с кафе в моята скромна градина. На метри от тук?

-          Рада, Рада се казвам. Защо не, с удоволствие.

Мъжът пое малката й, добре поддържана ръка в своята, и внимателно я поведе към своя дом.

Сенките на дърветата вееха хлад, някакви птичета чуруликаха високо в клоните им. Приятно тешеше наоколо. Край кокетната кръгла масичка Мъжът и Жената отпиваха ароматно кафе, гледаха се в очите и тихо разогваряха. Времето беше спряло. На света бяха Те и Любовта, която ги намери и срещна. За вълшебството й винаги има време, подходящо време извън годиние, възрастта и ежедневието. Любовта знае кога и кого да намери. Сега спря при тях.

 

Милка Маркова

 



Тагове:   среща,   любов,   случайности,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. mrazekoff - Прекрасно!
09.07.2016 08:33
Най-после нещо далеч от тревогите на днешния ден. Напоследък, като, че ли не забелязваме, че на този свят има не само неприятности, трудности, лошотия и завист. Има любов и романтика! Има добрини, усмивки и красота. Впрочем, кой катвото търси това открива. Колкото повече търсиш добротата - толкова по-често тя те навестява :) Поздравления, за свежия разказ!!!! Прекрасно лято ви пожелавам!!!!
цитирай
2. boliarkabg - mrazekoff - Балканджи,
09.07.2016 09:04
Така е, независимо от кризи и войни,от недоимък и объркани времена любовта живее сред хората.
цитирай
3. romanticgirl25 - Хубаво е когато те намира любовта
10.12.2016 05:55
И никога не е късно
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629514
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053