Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Постинг
25.07.2016 06:59 - Професорът
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1711 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 25.07.2016 07:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Когато се появи в малкото ми магазинче не знаех кой е. Скоро се бях завърнала на село. Открих магазинче ”Пенкелер” колкото да има подплата седенето около майка ми. Тя не беше толкова болна, но имаше нужда от мене. Дойде един следобяд. Висок, слаб мъж, със сива , почти бяла дълга брада,отдавна неподстригвана. Очила с големи диоптри, торба преметната през рамото и дълга, неокастрена тояга, на която се подпираше. Бос. От разговора усетих изключителна интелигентност и начетеност, въпреки баналните и обикновени теми. Притесняваше се по някакъв свой начин. Аз недоумявах. Познавах почти всички хора, някои бях забравила по име, но по физиономия помнех. Той не беше от селото. По-късно започна да идва редовно, в ранния следобяд. Нищо не купуваше. Просто си говорехме. Всеки път за различни неща. Всеки път разговорът за мене биваше интересен. Виждах, че и той си отива удовлетворен. Оказа се,че е кореняк софиянец, но кореняк от тия, дето са внуци на кореняци софиянци. Много прям и обикновен, внимателен в общуването без да демонстрира превъзходство. Професор, ама от ония професори, на които трудно се даваше професурата, не от тези на килограм. Физик. С гордост ми заяви,че е на 82 години. Жена, родена в селото беше станала негова трета съпруга и спътница в последните дни на живота му. Негова студентка, дъщеря на семейство учители от моето село. Когато и тя се пенсионирала решили да идват през летните месеци на село. Тук той открил прелестта на селския живот, на истинската природа, некултивирана в паркови пространства, далече от големи градове. Тук открил песента на птиците, щурците, мученето на кравите и обедния рев на магаретата, миризмата на земя. За него това било огромно очарование. Останал прехласнат и решил да живее тук като отшелник, напълно слят с природата. Започнал да се храни само с местни продукти от градините на съседите, да купува месо за празниците само от селяните. Тук открил аромата на прясно изпърженото яйце. Тук открил удоволствието да ходиш бос. Личеше си,че краката му дълги години са дишали през чорапен филтър, боцкаше му и го виждах как понякога стъпва странично, но смело ходеше по цяло лято напълно бос. Сподели ми,че винаги водят дълги преговори с жена си. Есен, за да си отидат колкото се може по-късно в зимна София и през зимата, за да си тръгнат колкото се може по-рано за село. Често ми казваше в края на разговора :”Госпожа, послушайте по-мъдрия човек, върнете се тук, при корените си докато не е късно. Да имате време да се наслаждавате и радвате на тази прекрасна природа.” Обещавах му. Минаха се много години, затворих малкото магазинче, майка ми си отиде от този свят, продължих да ходя при баща си. Един ден от него разбрах,че професора е починал. Станало е така, както искал. Когато се разболял отказал да отиде на лечение където и да било. Останал на село, да го лекува селския доктор и ако ще се умира, да бъде там. Склопил с усмивка очи. Там го и погребали така, както поръчал. Все още не съм изпълнила обещанието си пред професора. Милка Маркова


Тагове:   живот,   село,   истини,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. donchevav - Споделям - с една уговорка: човек да ...
25.07.2016 09:47
Споделям - с една уговорка: човек да е в позицията на професора: с богата душевност, с тънка чувствителност, с умора и преситеност от цивилизацията в края на професионалния и житейски път, с душа умиротворена, без пориви за себедоказване, с умение за сравнение и много свободно време за психоанализ и медитация, с ползване от благата на селския труд без пряко участие в провеждането им:)))... В тази позиция - да! За всички останали животът на село продължава да тече като в Яворовото стихотворение "На нивата" - само мъка - зла орисия без прокопсия:))).
Е, има и европейски проекти, но това е нещо съвсем различно от селската идилия:))))
Много ми хареса, докосна ме с познати изживявания! Благодаря ти, Милка! Поздрави!
цитирай
2. boliarkabg - donchevav
25.07.2016 11:39
:) благодаря ти. Съгласна съм с тебе,освен романтиката на селският живот, за много от живеещите по съдба там никак не е леко.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 386194
Постинги: 158
Коментари: 468
Гласове: 6485