Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
14.12.2016 13:21 - Психоаналитик от стари времена
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1264 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Затрупал снегът де що има по земята. Селото стихнало, улиците пусти. Комините пушат, но димът се стеле ниско, да не издаде някому, че тук има къщя. Пъртините прорязват улиците, делят ги на две, провират се навсякъде където е стъпил човешки крак.

Чешмата е наблизо до къщи, но на връщане от нея е нанагорно. Зимата дядо не оставяше жените да носят вода. Грабваще бакърите и кобилицата и набързо слизаше  за вода. Още от вратата някоя сутрин ще рече на баба:

- Нейке, видях Цоня на чешмата. Отива на лов. Заръча по някое време да идеш да видиш булката.

- Е, хубаво де, ще ида – отговаряше баба. Чудех се защо на стринка Цонювица казват булката. За мене булка е жената на сватбата си, а тя в моите очи не е дори млада.

Щом  хапнехме на обяд, баба ме обличаше добре, слагаше ми шапка, шал през устата и ме хващаше за ръка. Не обичах тоя шал, знаех, че отиваме в „булката“ на чичо Цоню, а тяхната къща е през нашата градина. Дори на улицата няма да излизаме. Баба винаги ме вземаше когато ходи у стринка Цонювица. Тя ни посрещаше във вътрешната стая, където има джамал. Стаята искреше от белота, имаше два големи за селска къща прозорци и вътре струеше светлина. Стринка ми позволяваше да седна на леглото, а това в моето детство беше немислимо. Върху оправеното и изпънато легло децата да седят, скачат или да се търкалят играейки, това беше забранено. После ми даваше дървено човече, направено от мъжа й, на конци. С него си играех и то правеше различни гимнастики в ръцете ми. Та обичах да ходя с баба у тях. Дълги разговори водеха двете жени.

Казвала съм, че баба ми беше лечителка и бабуваше. По онова време вече само на животни защото в селото имаше добре уреден родилен дом. В него бях родена и аз. Баба наместваше изкълчено и лекуваше навехнато. При нея освен за лечение често идваха хора за съвет. Мъже и жени, но повече жени. Какво си говореха дълго не зная, но кахърните хора си тръгваха обнадеждени и после идваха отново, дълго благодаряха на баба.

Та със стринка Цонювица се повтаряха всеки път такива дълги разговори на тих глас. Тя нареждаше нещо на баба, а баба приведена дълго я слушаше. Понякога я питаше нещо, после отново скланяше глава. Друг път „булката“ проронваше някоя сълза. Баба помълчаваше, започваше да й говори, похващаше я за ръката и замълчаваше. Бавно на съседката лицето се озаряваше, просветваше, тя се надигаше и отиваше в кухнята. Донасяше я сушен ошав, я някоя круша или разрязана дюля. Баба подхващаше стара любовна песен тихичко и запасваше хурката с къделята, без която не ходеше никъде. Стринка Цонювица поседяваше с ръце в скута, после вземаше отнякъде заплетен чорап. Разговорът ставаше по-весел, повишаваха гласове, баба разказваше някоя смешна приказка за възрастни. В стаята ставаше по-светло, по-спокойно.

По някое време се зачуваше отропване на обуща, четкане на метла и в стаята връхлиташе зимният студ заедно с чичо Цоню. Той поглеждаше двете жени, лицето му се отпускаше. Понякога казваше на жена си, че й носи лисица, ще обработи кожата и ще занесе зимното й палто да му сложат лисичи кожи. Друг път й носеше заек, да го сготви на вкусна гозба. Тя го поглеждаше и свеждаше глава. Възрастните шушукаха, че чичо Цоню е много работен и кадърен човек, че е свестен. Не пие, не пуши, беден е, но страшно работлив и свестен. С двете  си ръце прави тъй, че нищо да не липсва в къщата му. Ама не случил на жена. Много я обичал, на ръце я носел, но тя не струвала. Така говореха.

Знаех, че е време да си тръгваме. Баба отново ми връзваше шала през устата, но сега не протестирах, защото на изпроводяк двете със стринка си пошушукваха още  на портата. Аз чинно чаках и наблюдавах как малки, накокошинени  врабчета се борят в снега за намерено зрънце.

После баба ме хващаше за ръка, прекосявахме двете градини, на чичо Цоню и нашата и ето ни пред къщи. Дядо, който винаги, дори през зимата правеше нещо под сайваната,  само поглеждаше баба, тя него и влизахме на топло в къщи. Дядо казваше „хммммм“, измърморваше нещо в мустака си и продължаваше работата си.

След години когато пораснах вече бях разбрала, че баба беше и нещо като душеприказчик, по днешному психоаналитик. Ходили сме у стринка Цонювица, за да й помогне баба в преодоляването на семейни недоразумения. Глезеничка била тя, макар, че на онова време рядко се срещаха такива жени и не й било лесно да поеме семейния живот.

Такива спомени имам от времената когато баба ми лекуваше не само болестите на хората, но и Душите им.

 

Милка Маркова


Тагове:   живот,   село,   хора,   зима,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. donchevav - Ето откъде си наследила тази мекост ...
14.12.2016 15:37
Ето откъде си наследила тази мекост и сладост в разказването, скъпа Милка! И ти си голям душеприказчик - осветяваш скрити, забравени кътчета в душата, пренасяш ни в свят, уж отдавна изчезнал, а така жив в дълбоките пластове на подсъзнанието, за да го възкресиш в сладки спомени, в топла болка, в пречистващо изживяване. Благодаря ти! Поздрави!
цитирай
2. boliarkabg - donchevav ,Здравей,
15.12.2016 12:23
Благодаря ти! Винаги съм съжалявала,че не се поинтересувах в ония времена от всичко,което можеше и знаеше баба. Било е не богатство, съкровище. Трябвало е, но не е било писано на мене. Добре поне,че душевността донякъде се е пренесла в нас. Поздрави и на тебе.
цитирай
3. shveik5 - Да, наистина хромозомите на гените са усукана спирала,
15.12.2016 22:02
където през поколение, две, пак е същото, само че на друго ниво. Горе долу като времето, засукано в прежда. Прежда каквато успяваш с голяма сръчност да изпредеш от къделята вълна от спомени. Личи си, че е от разчепкана вълна, а вретеното е въртяно с лекотата, с която баба ти е правела същото, за да се напълни неусетно, така между задушевните приказките, с прежда, която топли, гали, унася в хубави спомени и четящите. Поздрави!
цитирай
4. boliarkabg - shveik5, здравей,
21.12.2016 09:02
:) Благодаря, весели празници!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 376322
Постинги: 157
Коментари: 468
Гласове: 6434