Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
29.04.2017 13:23 - Знахарката
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 3324 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 29.04.2017 13:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image   

Рано рани Знахарката тая сутрин.  Стана, позагърна се в големият шал и  слезе долу, в ниското където тревожно гълчи потока. Разбули коси и откри лицето си, наведе се над тъмната вода. Буйна и дълбока тя тича надолу и прескача облите камъни, търкулнали се от високото. Загреба с шепи вода и се наплиска хубаво, дорде й застудя и заруменя. После дълго разресва косите си, събра ги и отново забули глава с огромния шал. Привърза дългите му краища под мишниците си чак на гърба. Изми нозе, нагреба пълен котел вода и тръгна обратно към къщи. Пролетни птици прехвърчат край нея, цвърчат радостно. Всичко напира, събужда се, раззеленява и цъфти. Светът диша с пълни гърди надига се.

Цяла нощ беше в гората , при Лазара. За двама мъже му се примоли. Челядта им стана голяма, земя им трябва. Дали ще може да отсекат някое дърво, че да разорат и увеличат нивите си. Пък в замяна заесени ли се, ще турят млади фиданки, да върнат заема на гората. На разсъмване Лазар кандиса, гората даде от дъбравата си.

Прибра се Знахарката, грабна метлата, чисто измете навсякъде, вън, вътре. Събра боклука насред двора, запали го. Занарежда думи шепнешком и прескочи огъня няколко пъти, колкото е редно за една знахарка. Тя трябва да стори това сутрин рано, на изгрев слънце, да нарича каквото е отредено и да се захваща с работа. Днес има много нещо да свърши.

Грабна кошницата си Знахарката, взе тояжката, че къде без нея и забърза по пътечките към планината Къщата й е накрай селото, близко  до гората и баирите над нея. Заложи миналите дни високо горе по сипеите капани. Днес змии и гущери излизат за пръв път от земята. Трябват й няколко, само колкото е необходимо за лекарства и мехлеми. Днес няма отрова в тях, за друго й трябват, за добро. Леко върви нагоре Знахарката, никой не знае годините й. Зер на такива жени  не се знае кога са родени, откъде са дошли, кога ще си отидат и колко илачи знаят.  Излезе над гората и сви в страни под билата да провери капаните. Имаше няколко живинки, две-три пепелянки, една усойница, гущери от тези, които трябваха, зелените. Прошепна им думите, хвана ги и те сами легнаха в кошницата успокоени завинаги. Тръгна по-нагоре, към поляна пълна с млад киселец и лобода, коприва. Днес се заяжда зеленото, да свари чорбица. Наведе се Знахарката да бере, но зачу тихи стонове и шумове. На пръсти тръгна полека към тях, разгърна млада папрат, току що развила първи листа. Под Черната дупка на земята лежеше и стенеше млад мъж. По очи. Обърна го леко и що да види – Златан. Личен момък от селото, от горната махала. Не се зачуди много, наплиска го с вода от стомничката, която винаги носи, свести го. После без думи го надигна, подпря го на рамото си и полека заслиза с него надолу, към къщата си.

Едва дотътри Златана до в къщи. Въведе го вътре, положи го до огнището, подложи под главата му и го зави топло. Сне от полицата шише с отвара, наля в канчето и му даде да пие. Докато той се унасяше в дрямка Знахарката зашета край огъня. Извади от кожена кесия стрита змийска кожа, тури в котлето малко от нея, после благинка някаква от друго животно пусна, щипка жълт кантарион и още нещо, забърка с дървена лъжица и занарежда тихо. Когато времето мина, сне от огъня котлето и го сложи в студената вода от извора. Бърка докато стегне, после отви  Златана, повдигна дрехата му. Изми хубаво раните, намаза ги от благия мехлем, разтри слепоочията му с друга отвара и отново го остави на дрямката. Излезе вън, на двора, извади зъмовете от кошницата. Прошепна им нещо и със светкавично замахване отдели змийските глави настрана. После във всяка глава пусна семена от босилек и ги зарови в градинката си. Кога поникне и цъфне босилекът, ще го обере и свари любовни отвари. За изчезнала любов, против изневяра, за нова любов, за младите. Одраните змийски кожи Знахарката простря да съхнат на сянка, а кога станат готови ще ги стрие на прах за мехлеми. Против люти рани, разсърдени, да помага на младите мъже.

Цял ден шета Знахарката. Пробива ушичките на малки момиченца доведени от бабите си. Днес не боли кога промуши иглата с восъчния конец. Небесни сили кръжат над людете по Земята и помагат за всичко. На днешният ден се случва много между горния и долния свят. Времето се сменя, тъмното отива горе да почива, иде Светлината и новият живот. Всичко възвестява доброто и благото.

Вечерта събуди Златана, настани го край софрата и му сипа от прясната копривена   чорбица. Днес това се хапва, за сила и здраве. Без да го пита, а той без да я погледне й заразказва. Слушал стари мъже да си приказват потайно за имане горе, на входа на Черната дупка. Тоз, който го заровил там е умрял отдавна, но през нощта срещу днешният ден слиза на Земята и се върти край мястото дето го е заровил. Да провери там ли е още и да му се порадва, щото на оня свят на хората имане не трябва. Тогава Златан решил да иде, да види има ли такова нещо, ако има да го изкопае. Отишъл сам, имане не се дели с ортаци. Скрил се още по светло във входа на Черната дупка и зачакал. Носел търнокоп, фенер, лопата и една голяма торба. Кога наближила полунощ му се придрямало. Задрямал ли, сам не разбрал , но видял до отсрещната стена на Черната дупка синкав силует на мъж. Припълзял тихичко Златан към него, а силуетът тръгнал към ръба на изхода. Златан по него. Изправил се и се залепил за стената, гледал все силуета. Не сетил кога стигнали до ръба. Видяло му се, че оня се навежда, навел се и той да види по-добре. „Ихууууууу“ – стреснал го небесен вик, тъпани удряли. Долу, под Черната дупка на поляната вихрено хоро играели самодиви. Белите им ризи, косите им веел неземен вятър, красавици били до една. Много високи, и високо вдигнали ръце над главите си, така играели.Забравил Златан да следи силуета, забравил за какво е дошъл. Протегнал ръце към самодивата, която се отделила от хорото и долетяла при него, до Черната дупка. Полетели двамата, слезли на полянката и самодивското хоро го завихрило. Играел Златан със самодивите и не можел ни дъх да поеме, ни да отдели очи от тях. Острите камъни из поляната ранявали краката му, вихърт понякога го блъскал в канарите отстрани, но той все се връщал при самодивите и те го въртели ли, въртели. После нищо не помнел докато дошла Знахарката.

- Ти не знаеш ли, че тая нощ имането, заровените пари лъжовно играят, че самодивите тая нощ слизат първом за годината на Земята, що си тръгнал из дивото – пита и нарежда Знахарката, стъква огъня и подава на Златан канчето с прясна отвара. – Пий, пий и легни до зазоряване. Тогава ще си идеш. Късметът ти е, че в тая нощ рана не боли и бързо заздравява.  В тая нощ, срещу днешният ден не се ходи по тъмното. Лошото бърза да се прибере горе, самодивите слизат долу, зъмовете изпълзяват при изгрев слънце. Всичко се завърта. Кога сутринта станеш, навън е светлина и радост. Слънцето изгрява и се смее, птиците пеят, зеленото раззеленява, цветята разцъфтяват, всичко е мило и драго.

Благовец е днес!


Милка Маркова




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. wonder - Прекрасен разказ! Толкова ма...
29.04.2017 14:18
Прекрасен разказ!
Толкова магичен и приказен!
Благодаря!
цитирай
2. boliarkabg - wonder ,
29.04.2017 14:42
:) и аз благодаря от сърце.
цитирай
3. donchevav - Пълниш душата с благост с този ра...
02.05.2017 09:51
Пълниш душата с благост с този разказ, Миле! Българско, пречистено от народната мъдрост и традицията, магично, дошло от вековете - и толкова талантливо преплетено в интересен сюжет, битоописание и мистичност! Отвсякъде блика чистота и природност, зачитане, младост и сила, милост, обич и красота.
Когато чете такъв разказ като "Знахарката" или стихотворение като "Корен" на Дела Раи, човек усеща благ мехлем да капе върху българските му рани. Благодаря ви, момичета, за топлото родолюбие!
Прегръдка!
цитирай
4. boliarkabg - donchevav,
03.05.2017 09:21
Благодаря ти и се радвам,че така те е докоснал разказът ми. Трябва да призная,че години наред не знаех,че всичко това е скрито някъде дълбоко в Душата ми и живее там. Смаях се когато тръгна навън. Разбрах много неща и едно от тя е: БЪЛГАРСКОТО колкото и да го отричаме, тъпчем, крием, дори понякога някои се срамуват, е в нас и ако мислим,че сме го забравили...то чака моментът да дойде и да ни върне при корена.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629383
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053