Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.11.2017 08:49 - "Назлън Донка"
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 5275 Коментари: 4 Гласове:
12

Последна промяна: 03.11.2017 10:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 


Слънцето кърваво се подава далече напред, зад тополите. Сълзите на росата тихичко се стичат от  нетрепващите листенца.  Свличат се, попивайки в черната, безмълвна земя. Ни птича песен се чува наоколо, ни живинка някаква шумулва.

По пътя иде конник. Белият му жребец бавно и високо повдига стройните си крака, пристъпя уверено. Ездачът, с шарени дрехи, много ятагани и ножове, затъкнати в аления пояс,  огромна чалма на главата, е отпуснал поводите. Сигурен в себе си и коня, следва прашния друм. Ръцете му обгръщат здраво жената, седнала пред него.

Красива жена, млада. Облечена гиздосия. Злато и сърма проблясват по дрехата й, нанизи жълтици трептят на гърдите й. В косите й тежки сребърни косичници, везби красят полите й. Тънки вежди се вият, очертават бяло, високо чело. Дълги ресници трепетливо скриват огромни черни очи.  От тези очи, тихичко капят сълзици. Чертаят следи по румените й страни, после слизат надолу и падат върху бялата козина на коня.

Слънцето тръгва по своя път. Извисява се бавно, хвърля жарава от рано. Конникът мълчаливо побутва без нужда коня, а той все така отмерено пристъпва в прахта. Житата, тревите не мръдват, ветрец никакъв не подухва.

Цяла нощ варди арапинът конник край къщата на момата. Скрит в сенките, привързал коня на тайно място. Само въже и кърпата в ръцете му. В голямата, чорбаджийска къща гласят сватба. На сутринта ще вземат булка от тука. За нея е пратен арапинът. От високо място. Момата отдавна е наречена за подарък на султана. Беят я иска на старите, не я дадоха. Кога разбра, че ще я женят, гневът му се разрази като лятна буря. Не му трябва нему бурен. Цвете му трябва. Такъв дар ще изпрати в Стамбул на господаря, че той ще забрави за всичките бейови прегрешения. Привика  арапина, шушнаха бая време. После оседлаха белият жребец, силен кон е той, ще свърши работа.

На разсъмване жените нагласиха момата, облякоха й тежки роби. Накитиха я, украсиха лицето й с белило и червило, заплетоха косите й. Остана само булото да прибулят кога дойдат сватовете и кумовете, младоженецът. Момата се суетеше, оглеждаше се, радваше се. Арапинът тешеше в листака срещу прозореца. Вратата на стаята й отворена седеше, а пред нея судурма. Мълчешката, котешки пристъпи той, скокна, вмъкна се леко в стаята. Докато момата да извика, затули устата й с кърпата, сръчно омота въжето около снагата й и я вдигна на рамото си. Потъна  бързо в сенките и нищо наоколо не шавна. Все едно не се е случило.

Момата нито можеше да мръдне, нито да гъкне. Арапинът я хвърли на коня, яхна го и излетяха в галоп от селото. Мушкаше го в хълбоците, припираше го… Кога надалече стигнаха, дръпна юздата… Смъкна момата от коня, отвърза въжето, извади кърпата. Накара я да се пооправи. „Не бягай - каза й - нищо няма да стане. Връщане назад няма. Искаш ли да си жива, да са живи вашите, слушай ма и толкоз“.

Младата жена все за случилото се мисли. Как стана, какво стана. Чакаше най-хубавият си ден, сватбеният. За Райко я бяха сгодили. Днес булка щеше да му стане. Как се случи, откъде се взе този чер арапин. Защо я отвлече.

- Не плачи, ще бастисаш  хубостта си. Пази я. Тя ти е най-скъпото. Господарка ще бъдеш, ако си хубава. Иначе, слугиня ще те направят.

Отвлякъл ме е, мисли Донка. Така се казва. Донка. Отвлякъл я е. Друг път пак се е случвало и в тяхното село, но идваше потеря. Грабеха, палеха, убиваха де кого сварят, а момите отвличаха. Някои успяваха да се скрият в бъркотията. Днес нищо такова не се случи. Днес тя се радваше на красивата си премяна, на накитите, на хубостта си. Още час-два гайди щяха да писнат в двора им. Не успя дори да изписка сега. Като агне я метна на рамо арапина и изчезнаха в здрачината на утрото.

Самотно дърво се зачернЯ напред по пътя. Дръпва юздите арапина, спира коня. Смъква Донка на земята. Ще почиват тука. Пътят е дълъг. Конят трябва да отдъхне, те да хапнат и да пийнат водица.  Не й се пие вода на Донка, не й  се яде. Назлън сяда под сянката. Какво да стори. Да бяга, къде ще иде. През нито едно село не минаха, нито къщи някъде се видяха. В едната страна се жълтеят поля, от другата Дунава влачи мързеливо водите си. Брегът му стръмен я мами. Да хукне да бяга, да се удави. Не става, арапинът  ще я стигне с коня. Отиват все към изгрев слънце. Натам вървят. Сети се, че той знае езика й. На него й дума. Ще го пита къде я води.

- Нали ти рекох преди, ти не слушаш ли. Пази хубостта си. Най-големият господар те иска. В Стамбул ще те пратят, в харема.

Виква Донка, вдига ръце към небето, заплаква. В Стамбул, че то е далече. Много далече, така е чувала. Тя няма да се върне вече. Райко няма да види, майка и баща няма да види. Горко зарИда Донка, безспирно. Дървото над нея тихичко зашумява, захлажда й. Едно пиленце в клоните му милно зачириква, зажали я. Арапинът я поглежда с бялото на очите си и полека хапва. Хваща го Донка за ръката, пита го. Дали някога ще види пак селото си, либето си, майка мила и татко.

Не й отговаря арапинът. Почиват дълго. Идва време да тръгват, слънцето вече накланя леко да залязва. Натам, където остана нейното село, майка й и татко й, сватбарите. Арапинът я подхваща и слага на коня, яхва го и дума:

- Не плачи, не хаби хубост. Майка и татко забрави. Тях ще видиш, ако нявга Дунава без вода остане или рибата в него с човешки глас проговори.

После дръпва поводите на белия ат, животното изпръхтява, изправя се на задни крака и се хвърля напред към новия живот на Донка. Полето притихва, Дунава поспира водата си и после пак помъква де що е забрал по дългия път. Тревите се снишават, небето затъмнява. Една българка, отвлечена, назлън водена, поема по пътя към султанския харем.

Милка Маркова

 

 

 




Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. litatru - Здравейте!
04.11.2017 20:25
А продължение? :)
цитирай
2. boliarkabg - litatru, :)
05.11.2017 09:41
Засега.....не.
цитирай
3. bojil - Затова, видя ли хубава туркиня, ...
22.02.2018 13:22
Затова,видя ли хубава туркиня,веднага се сещам- това не е туркиня,а внучка на някоя крадена Българка!
цитирай
4. boliarkabg - Здравей,
04.03.2018 11:19
bojil написа:
Затова,видя ли хубава туркиня,веднага се сещам- това не е туркиня,а внучка на някоя крадена Българка!

Честит празник!
Сигурно е така!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629449
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053