Прочетен: 17168 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2012 21:22
Венци Такев
В топлата юлска вечер цигуларят Венци Такев наближава дома си, апартамент в жилищна кооперация в софийския квартал «Овча Купел», когато изведнъж чува плачеща цигулка. Звуците са страстни, призивни, ту се извисяват към небето като любовен зов, ту се разливат като страстна милувка, ту затихват като нежен копнеж. Мъжът се спира смаян. Заслушва се в божествените звуци, които докосват сърцето.
«Какво е това? Кой свири там?» -чуди се музикантът.
Работата е там, че това е неговата цигулка, на Венци. Някой свири на неговата цигулка!
А в дома му няма никой: жена му е на почивка и лечение в Хисаря, децата им си живеят отделно.
Добре си спомня: преди да излезе от жилището, положи цигулката в черния калъф и я остави на обичайното и място върху салонния шкаф.
Кой беше влязъл и се бе захванал да свири на цигулката му така занесено,така в самозабрава, така упойващо?
Може би някой от внуците. Неговите внуци всички са музиканти. Може би е Севи, той ще наследи стария музикант, той най-много набляга на цигулката. Най-малкият, който е кръстен на него, свири на йоника. Друг предпочита тарамбуката, един пък иска борец да става. «Кой какъвто иска, такъв да става. Аз ще им помагам, пък те… Важното е да станат хора»- мисли си той.
А чудната цигулка не спира, изпълва душата му и с неизказана радост, и с непонятна печал, вибрира всяка струнка на душата му, изпълва простора.
Кой е този вълшебен цигулар?
Не, не е от неговите. Никой не разполага с ключ от апартамента, а и внуците нямат обичай да го спохождат неочаквано.
И все пак, кой може да бъде?
***
Фамилия Такеви са петима братя и една сестра. Той е най-големият от 6-те деца на Анка и Иван Такеви. Пет братя и една сестра включва семейство Такеви – Венци, Мирослав, Христо, Димитър, Трайчо и Станка. Всички са музиканти, а най-малкият Трайчо, свири в ансамбъла на Венци. „Да, ние сме ансамбъл, не оркестър, а иначе сред братята сме си три цигулки, кларинет и китара“, споделя той.
Венци има от първия си брак и от втората му съпруга-българка три щерки, осем внука и три правнучета.
Самият той свири на цигулка от 7-годишна възраст. Баща му е един от добрите акордеонисти навремето. Работи като корепетитор в най-големия културен дом тогава “Възраждане”. Свири на всички танцови състави.
Баща и син свирят и по ресторанти. Баща му казва - “Ей, ако не обърнеш цигулката за бакшиш, твоите братя в къщи ще стоят гладни. Това не е срамно, това ти е работата – да забавляваш хората”. Макар и с вътрешно притеснение и срам, малкия Венци започва да обръща цигулката за бакшиш. Но започва и по-хубаво да свири. А хората не слагат банкноти, а пускат дребни стотинки. И като обръща цигулката обратно, те падат под масата и момчето се навежда да ги събира. Оттогава разбира, че няма срамна работа. Целият му живот преминава така, с музика.
Такеви са голяма фамилия, голямо семейство. Венци има четирима чичовци и четири лели, от страна на майка му. От бащина страна има четирима чичовци, всички са добри музиканти. И по майчина страна има чичовци музиканти и ако се съберат всичките им деца, внуци и правнуци стават около 70-80 души.Гояма фамилия.
На 16-годишна възраст започва работа към оркестъра в концертна дирекция. Тогава известните, утвърдени музиканти са Трайчо Синапов, Бейчо Демирев, Мустафа Салиев и той, Венци. Пътуват из страната с група народни певци, като Йовчо Караиванов, Стойка Гьокова, Петър Терзиев. И така, до казармата. След казармата започва работа в ансамбъл „Рома” с художествен ръководител Ибро Лолов.
«Аз съм благословен от Бог – не може да си добър в нещо без намесата на Бога. Това не се дава на всеки. Не разбирам езици, но общувам с всички националности благодарение на цигулката.» - убеден е Венци. И наистина – виртуозната му цигулка може да говори и на италиански, и на испански, и на турски, и на унгарски, и на френски, и на руски и на всеки друг език, така че не само да бъде разбрана, но и почувствана. Даже да разплаче хората. За себе си той казва: «Аз мога да си кажа името с цигулката!».
«Много ме е измъчвала тази цигулка. Много труд съм положил, за да я разбера, и чак на 60 години, едва започнах да я разбирам и да я усещам. Това е страхотен инструмент. За да засвири цигулката, трябва преди това да запее или да заплаче душата ти, трябва да почувстваш в гърдите си радост, възторг, вълнение, болка... Без тази тръпка няма музика. Трябва да се почувстваш осенен от божията любов и благодат...За да свириш истински са нужни три души: душата на цигулката, душата на музиканта и душата на Бог.» - изповядва се музикантът.
Венци казва, че се чувства най-добре, когато цигулката е в ръцете му. „Успокоявам се, успокоявам хората, вливам се в тях, пак се връщам – това е музиката. Тя е божа работа. Тя е създадена от Бога и затова хората, като слушаме музика, сякаш се пречистваме, ставаме по-добри. Има музика, която може да те разплаче, да ти вдигне настроението, но най-хубаво е от хубаво да плачеш. Моята музика дарява щастие“, не спира да повтаря Венци. „Бил съм в Япония и японки съм разплаквал!... С Йълдъз сме били в Турция, бил съм в Испания и къде ли не!“, възторгва се като юноша цигуларят. Най-хубавият момент в кариерата му е когато е свирил в „Болшой театър“ в Москва по повод «Дните на България в Русия». „Ей, там ми беше най-хубаво, защото много малко хора могат да стъпят на тази сцена. Аз бях с Йълдъз Ибрахимова – една от големите звезди, с Милчо Левиев, оркестъра на БНР. Каква само зала, каква само акустика! Каква публика!... Чувстваш се като Бог! Преди малко като свирех,като си спомнях, си казах: „Боже мой,ти ме водиш, ти ме закриляш, ти бдиш над мене! Боже мой, аз съм твой“!
***
Но да се върнем при нашия герой Венци Такев, който продължава да се чуди кой свири на неговата цигулка. Влиза в апартамента. Поглежда към цигулката. Тя си е там, на мястото където я е оставил. Безмълвна. Изважда я от калъфа. С треперещи пръсти, като замаян и омагьосан, опъва лъка по струните и в стаята като празнични фоерверки избухват и се разплискват божествените звуци на любима мелодия.
И старият музикант – Венци Такев- разбира в този момент кой е свирил на цигулката му преди малко.
Ами, неговата цигулка е свирила!
Сама.
Сама е свирила. В душата му. Тя е била винаги там. Винаги с него.
Старият музикант прегръща вярната си цигулка, целува я, притиска я до сърцето си.
А по коравите му скули се стичат сълзи.
«Боже мой, Аз съм твой!- мълви.
****
Venci Takev - Mnogo Qka Cigulka-live. http://www.youtube.com/watch?v=iZjZpUMhZ1s&feature=related bulgarian gipsy musicians http://www.youtube.com/watch?v=7CLuYxHBRIQ&feature=related Венци Такев - Румънска чучулига
http://www.youtube.com/watch?v=x7GcfkWDorA
Ibro Lolov & Ventsi Takev - The Taborhttp://www.youtube.com/watch?v=D2bKqqqyTZE&feature=related
Ibro Lolov i Venci Takev-Ciganski Tanchttp://www.youtube.com/watch?v=dMOdNwZ_1qY&feature=related
02.03.2012 18:52
"Сама е свирила. В душата му. Тя е била винаги там. Винаги с него."
винаги излъчва положителна енергия ... и как да бъде ,
когато вълшебният инструмент е в душата му ...
...Да , истина е ...За да свириш истински са нужни три души:
душата на цигулката, душата на музиканта и душата на Бог...
Вълнуващ разказ , Санде ... Поздрави !
***
Поздрави, Валя! Честит месец Март - предшественика на очакваната бяла пролет.
"Сама е свирила. В душата му. Тя е била винаги там. Винаги с него."
***
Музиката - това е душата на човека.
винаги излъчва положителна енергия ... и как да бъде ,
когато вълшебният инструмент е в душата му ...
...Да , истина е ...За да свириш истински са нужни три души:
душата на цигулката, душата на музиканта и душата на Бог...
Вълнуващ разказ , Санде ... Поздрави !
***
Благодаря ти, Таня, за посещението и за добрите думи.
Поздравления за докосващия разказ, Санде!
Да носиш музиката в теб, в душата, означава, че си се докоснал до божественото в нея…
Паздрави , Санде!
Поздравления за докосващия разказ, Санде!
***
Радвам се, че си харесала разказа за душата на артиста, осенена от дарбата, труда, любовта и божественото вдъхновение. Без което няма истинско изкуство.
Да носиш музиката в теб, в душата, означава, че си се докоснал до божественото в нея…
Паздрави , Санде!
***
Честит Трети Март!
Хубав ден!
Поздрави за разказа! Великолепен е!
Б.
ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ !
ПОЗДРАВИ ЗА РАЗКАЗА.
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ !
ПОЗДРАВИ ЗА РАЗКАЗА.
***
Българи - част от хората на Апостола Васил Левски, на Войводата Христо Ботев...
Това не трябва да забравяме. Не само на днешния Ден.
03.03.2012 11:56
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
***
Той е музикантът, който може да си каже името с цигулката. И да го чуе цял свят.
И честит празник!
03.03.2012 13:55
Честит празник и много светлина да има!
03.03.2012 16:56
нека е честит празникот ви и од мене:)
поздрави:)
Честит празник и много светлина да има!
***
Благодаря ти за поздравленията - за празника и за разказа.
нека е честит празникот ви и од мене:)
поздрави:)
***
Нека има повече празници и поводи за празници! И за музика, за веселби.
Все пак ... божа работа.
Честит Трети Март!
04.03.2012 22:19
БЛАГОДАРНОСТИ И ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ПРЕКРАСНИЯ РАЗКАЗ!:)))
05.03.2012 20:41
Поздрави за хубавата идея! Успелите хора, честно, с труд и от сърце, трябва да се уважават!
Права си. Душата на слушателя! За нея е всичко.
Тя е и признанието за артиста. Тя е, която радва музиканта, когато разбира, че я е докоснал и зарадвал.
А защо не би могло душата на Бога въщност да бъде душата на публиката. Нали това е неговия Бог - зрителя, за него е всичко, няма никой над него.
Поздрави и възхищения!