Спряло е слънцето да отдъхне насред небето. Гледа надолу и се радва. Трептят лъчите му, хвърлят златни стрелички към земята.
Нехае слънцето, че така изгаря земята, става страшна задуха. Обяд. По къра всичко е притаило морно на сянка. П...

 В малкото ни селце, забутано и напълно изгубено из балканите не бяхме заварили много хора. Група приятели, набедени поети, писатели  и художници се разхождахме безцелно с малки ранички на гръб  из планината когато  открихме запуснатите ...

На него
Пак беше юни, първите дни на лятото. Денят пак горещ. Слънцето безжалостно златно. Небето изпепелено.
Много хора, тълпа.

 Любим разказ...
 -Върви, върви  подире ми, не се озъртай - смъмри я свекърва й кога надвечер се промъкваха из пустите  сокаци. Старата вървеше напред, безплътна и суха като сянка. Носеше вързоп в едната ръка. Младата пристъпяше навела гл...