Салиху бално добалне,

извади ножче сребарно

та са в сърцето прободе,

силум си думи издума:

-Прокльоту да е имане,

имане още имене,

ага ти нема севдьона,

севдьона, порво венчило.

Народна песен

Сенките бавно пълзят из къра откъм запад. Разтапя се последната жар на слънцето и синята вечер иде полека. Крясък на птица замира в трънака. Пътят се вие нагоре и все нагоре. Навлиза в усоето, промушва се още нагоре и после въззема из планината. Конят пръхти, тръска грива, остри ушите си. Яките мъжки крака го притискат, Сабин държи здраво юздата. Не рачи конят да навлиза в гората, не му се катерят баири. Къде отиват по това вечерно време, накъде го води стопанинът.

Стегнало се е сърцето Сабиново, буца лед лежи в гърдите му. Камък се е загнездил  в гърлото му. Яхна коня надвечер, не утрая повече. Тръгна,че се не видя. Къде в горите, вдън Балкана отива и той не знаеше.

 Денят му беше от заранта като ката ден от три години насам. Ни работа му се пофаща, ни кяр някакъв търси, ни равните бащини двори го събират. Ходи несвястен и днешния ден като трите години надире си.

Преди три години майка му и баща му го сгодиха за невяста от друго село. Богата била, имотна, много злато, зестра имала, работна и скопосна била, пък и хубавица. Тъй беше редът и Сабин се съгласи. На преко думата на старите не скърши. Сватба голяма сториха. Музика, сватбари, ядене и пиене имаше както е редно за чорбаджии. Кога за пръв път видя Сабин годеницата си, сърцето му остана там, в ония големи, кафени очи. При оная алена като трендафил уста, до тежката момина плитка. Мерак голям се запали в Сабиновата душа. Хареса момата, хиляди пъти слави Господа, че таз мома са му избрали.

Мина сватбата и кога на сутринта отидоха да целунат ръка на старите, Сабин видя,че нещо не са доволни, че има нещо нередно. Изварди булчето настрани и попита баща си какво е станало. Нещо нередно в деня вчера ли е било или друго има. Майка му се изправи от огнището, стрелна го с очи и рече:

- Невестата, Сабине, невестата. Уговорката беше товарите й да са от злато и сребро, от чеизи и свила. Какво надокара вчера баща й, братята й. Съде юници, кобили, магарици, платове. Туй товари ли са, какви са тез добичета, туй богатство ли е? Хващай за ръка невястата и я върни на баща й.

Поиска Сабин дума да каже, но срещна само тежкия поглед на баща си и клетвите на майка си.

Върна невястата си в бащините й двори наред със стадата и товарите. Кога се разделяха, Невена сал две думи му рече: „Сабине, как щеш забрави тез очи и коси, таз снага, сватбената нощ?”. Той сал промълви: ”Невено, първо венчило, такъв мерак ще забравиш ли и тез силни ръце, дето те люляха цяла нощ?”.

Три години седя Невена в бащини двори, три години чака нишан от Сабина. Ката ден кога метеше, кога шеташе, кога везба везеше очите й все по друма бягаха. Не съзря кончето Сабиново.

Наплодиха юниците, кобилите и магариците. Платовете на прикя станаха, свилата на везба отиде. Дворите едва побираха всичката стока. На третата година нови годежари дойдоха, че Невена беше хубава. Хубава и имотна.

Тежка сватба повдигнаха. Кога сватбарите тръгнаха за сватовото село ,стадата надире чет нямаха, товарите с чеизи, везба и даре свършек нямаха. Пътят им вървеше през селото на Сабина. Народ беше наизлязъл по улиците сватбата да гледа, че за таз сватба се приказваше много. Булката да видят, че била булка хубава. Тогава и Сабин излезе пред портите, да види. Сърцето му се свиваше от мъка, за своята сватба спомняше и за своята изгора.  Кога сватбата наближи, сърцето изскочи из юнашките гърди. Таз булка хубава върху бял кон с червено халище, беше Невяна. Светът черен стана и Сабин не сети как хвана коня за юздите. Само устните му промълвиха : ”Къде ,изгоро, отиваш, как ще подминеш портите, как ще забравиш нашето?”. Булката под було не дума, никому преди венчило дума не казва. Невена изпод булото продума: ”Сабине, първо венчило, севдата Сабине нито й в товарите злато, нито в чеизи от свила. Севдата е сърце обично, севдата е до гроба. Три години те чаках, Сабине, ти три години смелост не стори”            

Тежката сватба отмина, Невена на други двори отиде. Други къщи ще краси, до друго рамо ще седи.

Целия ден ходи в несвяст Сабин. Не изтрая, изведе коня си из оборите, метна се на гърба му и разтвори широко кованите порти. Пришпори го и пое нагоре, натам, в усоите, из Балкана. Нямаше живот за него без Невена.

Остави имоти, злато, добитък в бащини двори, защото с имане живот не се живее кога до сърцето си либе нямаш.

Милка Маркова