Мърквичка

Разказът е пример, какъвто с години и със свещ да търсим няма да намерим, а той е просто пред очите ни. Боде ги и крещи: „Върнете се на село, там е истината  Щом аз, търновската болярка Божана го направих, какво чакате вие?”

Да, приятели мои. Това е истина, разказана в една легенда за болярката Божана, основателката на село Боженци. Сигурна съм, че много от вас сега ще се плеснат по челата и ще кажат:”Ама верно бе, аз също съм слушал, чел, зная я тая легенда. Що не съм се сетил”. Същото направих и аз преди няколко дена когато чух историята на тази търновска болярка подробно. Имайте търпение, които не сте я чували и прочетете по-долу, а вие, които сте я чували, имайте търпение и си я припомнете. Накрая ще ви кажа защо я разказвам и аз, тук и сега.

Било лето 1393, денят 17 юли. Яките стени на Търновград удържали тримесечната обсада, но врагът намерил начин да влезе в крепостта. Узнали за малката порта, най-уязвимата, водеща до кладенеца край днешната Балдуинова кула, турците нахлули внезапно в Царевец и настъпил краят на Втората българска държава. Отново с измама турският султан събрал болярите в една от църквите и уж за съвет ги извикал, а всички съсякъл на място. Избил цвета на българската аристокрация. Много семейства останали без стопанин, разтурили се болярските имоти. Жената на един от болярите, Божана, не паднала духом, не превила глава. Погребала своят съпруг, съюзила се с двамата си братя, приготвила покъщнина, храни, добитък, дрехи. Натоварила колите, пуснала конете, скътала златото и имането болярско и потеглила на път с всичките си селяни, слуги, работници. Имала девет деца, трябвало да се погрижи за тях, а била млада. Умна била Болярката, не тръгнала да бяга както всички по полето и равното. Не търсила земя  за земеделие и прехрана. Искала да спаси живота на хората си. Керванът й потеглил на обратно. Към Хемуса, в горите на планината. Легендата разказва, че работниците й по нейно нареждане обвили копитата на коне и волове с калчища - шум да не вдигат, да не оставят следи и да им е меко да стъпва из дългия път. Дълго вървял керванът, хора се разболявали, хора умирали, не било много на сгода, но Божана ги водели и водела нагоре,  все нагоре.

Най-после стигнали в диплите на Балкана. Наоколо била гора дива и стара. Рекички прорязвали усоето, а обширни поляни  зеленеели край тях и мамели животните за паша. Тук спрял керванът. Болярката и братята й разделили имането на три, те   повели своите хора и заселили на близо две села. Божана останала на това място, при поляните и рекичката. Заселило се днешното село Боженци.

Тука вече започват поуките, които трябва да вземем от умната жена, търновската болярка Божана.

Материал за строеж на къщи дал Бог в Балкана. В изобилие дърво и камък, затова първата грижа  на Божана била да разпореди - всеки да построи дом за челядта си. Времето накъсявало, идела есента, затова болярката пратила хора в полето да набавят и допълнят запасите със зърно за изхранване на всички.  В дългите месеци на зимата тя събирала мъжете  и умували с какво, и как ще се издържат напред. Тук е гора, балкан, земеделието няма да изхранва хората. Какво да се прави, за да не гладуват, защото болярското злато колкото и много да е, все ще свърши. Решили следното: ще добиват и търгуват дървен материал,  ще отглеждат пчели и ще търгуват с мед и восък, ще размножат стадата. Ще тъкат платове от вълната, прежди ще напридат жените за продан, ковачлък ще развият. Наблизо минавали стари търговски пътища от север на юг, има нужда от ковачи и занаятчии. Ще произвеждат, ще продават в полето, а с полученото злато храна ще купуват и каквото е необходимо и го няма в балкана. Решено и сторено. Живеели пестеливо, много пестеливо. Болярката ги учела,че трябва да живеят скромно, да пестят от каквото може, но няколко неща трябва строго да спазват. Първото е винаги, винаги да бъдат добре облечени. Да не си позволяват да ходят дрипави, закърпени, бедни. Трябва да изглеждат добре. Другото: през ден да се яде месо. В планината е бедно, няма какво друго, а от глад идват болестите. Затова от месо да не се пести. Да се отглеждат достатъчно животни за храна на населението. Който няма свои, в селото да има място, където могат да си купят. Не на последно място известното вече: да се пести от което може, да не се живее разгулно, а разумно.

Така търновската болярка Божана спасила децата си, селяните си, работниците и слугите си. Не само не умрели от ятаган, от глад, но и се замогнали напред в годините и вековете. Спазвали стриктно законите, които тя въвела и селото забогатяло, дало учени и богати хора, българи

Това е приятели разказът за Божана, създателката на село Боженци. Трогна ме нейната история, защото ми напомни много на днешното време. Ето,че и ние както умната Божана стигнахме до извода,че селото ни ще ни спаси. Трудът и природата ще ни нахранят и замогнат.

Щом търновската болярка Божана преди толкова години, в тежкото и кърваво, отчаяно лято на 1393 година направила своя най-правилен и разумен избор, защо и ние да не го направим. Щом земята ни и трудът  спасили нейните хора, търновците, защо да не спаси и нас днес? Нищо,че годината е 2016,  7 века след времената на Божана, умната търновска болярка.

 Ще добавя, че болярката Божана и още няколкото търновски болярски семейства избягали и заселили района на Трявна, Габрово и Дряново са оставили в населдство за вековете т.н женско забраждане "Сокай", което е типично болярско и царско украшение за главата на аристократките. Сокай е изобразен в Александровото четвороеванглеие намиращо се в лондонския музей. Царица теодора-Сара е с накита Сокай на рисунките в евангелеието. Днес Сокай възстановка има само в Тревненския музей. Сокай рисува и Мърквичка от натура. Жената е кметската съпруга на с. Боженци. Сокаят е богато и красиво украшение, накитено със специално платно, кръжило, шевица, подбрадници и висулки от сребърни или златни парички.

Милка Маркова

 

Красива легенда и мисли, верни и за 14-ти, и за 21-ви век.
"Трудът и природата ще ни нахранят и замогнат."
Назад към природата и към земята - може и да се получи, хората обичат да бъдат водени - но болярите, болярите де са? :))))
Поздрави!

мисля,че някогашните "обикновени" българи макар и неуки, пак са били горди и по природа интелигентни както казваме днес. Тогава обаче водачите им са били от сой, не срещнати на кръстопътя, т.е още по-знаещи и можещи. Ето, дали е легенда или не,но ако направим справка през последните векове,когато се знаят някои неща за хората от Боженци, ще видим какви синове са излезли от там. Та "от кратуна-кратунки, от маймуна-маймунки", нали се сещаш откъде е?
Поздрави!

Преди около 15 г. ходих в Боженци. Постоянните жители на селото бяха 18 души - само възрастни /понеже беше предизборно време, видях имената и броя им в списъка за изборите/... Почти всички се бяха събрали в центъра, за да чакат камиона, който 2-3 пъти седмично идваше от Габрово, за да зареди магазина с хляб и други продукти... Сега не знам как е...

Сигурно е пак така...някога Балкана е спасявал хората сега не зная би ли успял!