Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
23.04.2021 09:21 - Не познаваме нашия свят
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1165 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 23.04.2021 09:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не твърдя, че познавам нашият днешен свят. Ще се опитам да споделя нещо от собствения си опит.
Детството, развитието ми в началото на моя живот и ученическите ми години, имах късмета, да късмета, да ИЗживея малко след половината на миналия 20 век. Най-ранното ми детство премина в голямата дядова къща. Сред хора земеделци и силно свързани с природата. Къщата беше в края на селото, зад нея започваха безмерни поляни тип „прерийни“, после дълбоки мешови гори. Бълбукаха безброй деренца, струяха чешмяни чучури, лееха се бистри и дебели води. Земята още не беше отровена толкова много. Тъкмо прохождаше ДДТ-то, бях свидетел как го забраниха в цял свят. Тогава не знаехме, че идват реки от отрови за всичко живо и то какви! Природата шумеше и цъфтеше, земята димеше напролет след оранта. Словото „димеше“ не е книжно или поетично, аз съм я виждала с очите си. Поляните бяха тучни, също не тривиална дума, от произведение на някой писател или поет. Агънца, козленца, теленца, пиленца и патенца бяха истински животинки, тъй наречените днешни от групата „щастливи“. Те волно си пасяха и припкаха по истински полянки, къпеха се в бурни деренца, дремеха на слънчице и се припичаха. Тогава дивите теменужки ухаеха отдалече, цъфналите напролет храстчета трънка, бяха отрупани с работни пчелички. Земята миришеше на природа /днешно сравнение/, ехтеше въздуха от живот, облаците бяха пухкави и бели като бабината къделя от истинска овча вълна, а небето наистина беше „като от коприна“. Всичко изброено беше наистина такова.
Когато в далечните години започнах обучението си, още в първи клас, макар и деца от село, нас ни учеха на любов към природата. Писала съм разказ за първото ми засадено дръвче. Току-що стъпила в училище, есента, получихме малки шибалки-медоносни дръвчета, които да засадим в градините на дома си. Няма да забравя да пусна това нескопосано разказче за първото ми дръвче. Вярвам, че всеки би се просълзил от преживяването, дори и днешните млади, които не са имали възможност да усетят радостта от такова деяние, не деяние, от такава работа в градината. Още в първи клас, имах класна която беше година преди пенсия, гражданка от стар род в голям град на Северна България, не стъпвала извън улици където се ходи само на лачени обувки с голям ток. Та др. Кънева ни водеше поне веднъж на две седмици на „извън класно наблюдение“ в покрайнините на селото, показваше ни листата на разни видове дървета, разказваше ни за тях. Караше ни да наблюдаваме от високо прекрасния изглед към селото, известен местен хълм, който с височината си над морето пазеше селото от зли бури и хали, зад него залязваше слънцето вечер. Тя ни показваше разни тревички, камъчета, охлювчета в старата кариера. Слизахме до близко деренце и клечахме на брега му, разглеждайки животинчета в ромолящите му води. Ние, родените в село и растящи сред природата деца.
По-късно вече имахме „опитното поле“, ходехме на излети, ходехме на походи до близки известни места, подпомогнати от местното ТКЗС /Трудово Кооперативно земеделско Стопанство/ в селото, с храна и превоз на багаж. Маршрутът ни биваше избран не по пътищата, тогава назоваеми шосета, а през пресечана местност. През долчинки, баирчинки, през храсти и дерета, направо и близко до природата. Разбира се, че с нас освен учителите вървяха и мъже, наши родители от селото, смели и силни, знаещи две и двеста.
Залесявахме оголени места, ходехме да събираме сено през лятото и да берем слънчоглед през есента, да работим по проветряване на овършаното зърно на площадките в Стопанството през лятото. Пролетта с вид земеделски инструменти, т.н косери, минавахме да плевим житата. Лека работа, но тя ни запознаваше с растенията, с грижата за тях. Винаги преди работния полуден учителите ни разясняваха по нещо за културата, засята на полето, което ще обработваме, защо го правим и как помагаме. Когато вече завършваме основното образование имахме предмет „Основи на селското стопанство“. Не, не,не ,че ще се научим да работим там, но ще знаем откъде идва млякото, как се отглежда животното, какъв е трудът по отглеждането му ит.н.
Всичко това учехме и се възпитавахме, въпреки, че нашият живот беше там, сред природата и ние засуквахме любовта към него с майчиното мляко.
Даааа, така е. Не, че успяхме да спрем всичко, което стана. Ние също бяхме подведени сами от новото, от прогреса. Така ни учеха тогава. Вярвахме, че всичко ново е „така трябва да бъде“, за добро, да добруването на човечеството. Дори някой да ни беше научил, че това не е така, никой нямаше да повярва. Вече ни учеха, че всичко е за добро и ние вярвахме. Бяхме смели, знаещи, прогресивни както мислехме, напористи, тая стара дума.
Затова ние, ПОЗНАВАЩИТЕ НАШИЯ СВЯТ, допуснахме да родим и отгледаме децата си без да ги научим да познават ТЕ своя свят. Ние се подведохме и подведохме нашите деца.
Днес, мили наши деца и внуци, с оцелялото от нашите знания, които сме ви предали и запазили, вие тръгнахте напред да спасите този свят, който ние все още имахме в нашето детство и донякъде в младостта си.
Бъдете смели, носете И нашия кръст заедно с вашия, на силните си младежки рамене и дай Бог, да направите света НАШ за вашите деца и внуци.
Променете света, в който ви поставихме, сторете това за БЪДЕЩЕТО.

Милка Маркова


 


Тагове:   възпитание,   Свят,   земя,   природа,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. bumerang - Ще се справят.
23.04.2021 12:08
Младите ще се справят...
цитирай
2. barin - Здравей, Болярке. Помня ги ТКЗС...
23.04.2021 14:35
Здравей, Болярке. Помня ги ТКЗС-тата, походите, трудовите дни, лагерите, за които пишеш. Дори и дървета съм садил, засега 43. Времената бяха други.
Поздрави!
цитирай
3. boliarkabg - Здравей,
23.04.2021 15:27
bumerang написа:
Младите ще се справят...

Да, сигурна съм в младите. От няколко години следвам млади семейства, прегърнали грижата за Земята, за децата си и им се радвам. Благодаря ти.
цитирай
4. boliarkabg - Здравей,
23.04.2021 15:28
barin написа:
Здравей, Болярке. Помня ги ТКЗС-тата, походите, трудовите дни, лагерите, за които пишеш. Дори и дървета съм садил, засега 43. Времената бяха други.
Поздрави!
, Пак ще бъдат. 20 век и той до средата какво ли не е поднесъл на родителите ни и дедите, но ние поживяхме поне без войни. Да сме живи и здрави, благодаря ти.
цитирай
5. bumerang - Завиждам Ви,
23.04.2021 21:04
Защото аз погинах в една война...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629407
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053