Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Постинг
03.05 14:39 - Костите на предците ни
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 314 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Спомням си, като малка баща ми ме водеше да ми покаже гробът на неговия дядо. Недалече от селото, на един южен склон влизахме в тревясало оградено място. Мека и висока трева, необезпокоявана от косачи обгръщаше грижовно стари каменни кръстове. Някои полегнали, други зеленясали. Държах здраво ръката на татко и смело пристъпвах редом с него. За едно дете посещение в гробища, па макар и не действащи е повече от тайнствено. Заставахме пред гроба на моя прадядо, татко ми разказваше своите спомени за него, а аз не смеех дори да мръдна. Не от страх, от някакво чувство особено, което днес бих определила като благоговеене… После се досещах,че възрастните отнасят цветя на гробищата, откъсвах някое диво цвете, разцъфтяло наблизо и го поставях върху кръста на дядо. Старото гробище беше обградено с много дървета, дуварите му от почернели камъни пазеха стадата да не навлизат и обезпокояват мъртвите.
По-късно когато започнах да изпращам един по един по-възрастните си роднини от този свят, на път за новите гробища минавах през още едни изоставени гробища на селото. Не е точно изоставени. Просто мястото се оказало малко, а и наоколо застроили къщи, защото селото растяло. Пътят минаваше почти на осмица край тях. Тук се извисяваха огромни, може би 50 годишни салкъми, всяка пролет отрупани с много цвят. Ниска трева растеше между гробовете, отбелязани не само с кръстове, а и с по-големи и „модерни” паметници. По-късно в годините тези големи паметници бяха съборени. Дали от времето или …кой знае, изкъртени бяха и кръстовете. Грижливи ръце посъбраха тези кръстове и ги поставиха заедно,оградиха ги…дано останат…Последващите поколения за по-направо проправиха пътека върху заличените гробове, тревата все повече избуяваше и приюти тръни в своето пространство. Костите на предците ни примирено мълчаха дълбоко в земята, оставяха своите потомци да газят върху тях, щом така им е по-добре и по-направо. Пътеките, проправени през старото гробище водеха към шосето, по което се отиваше към най-новото. Там, където щяха да почиват тези, които днес тъпчеха костите на своите родители.

Милка Маркова
 


Тагове:   мъртвите,   потомци,   баща ми,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. shtaparov - Бог да ги прости и вечна им памет- ...
04.05 16:59
Бог да ги прости и вечна им памет- амин!
цитирай
2. boliarkabg - Бог да ги прости и вечна им памет- ...
04.05 19:43
shtaparov написа:
Бог да ги прости и вечна им памет- амин!

цитирай
3. barin - Здравей, Болярке. Аз сега усилено ...
05.05 11:35
Здравей, Болярке. Аз сега усилено търся информация за мои роднини. Дори преди малко написах едно писмо до архива. Често ходя до гробищата пред техните гробове, както и пред арката в с. Казачево, където е написано името на моя прадядо, загинал при Дойран през август 1916 г.
Поздрави!
цитирай
4. boliarkabg - Здравей,
07.05 14:26
barin написа:
Здравей, Болярке. Аз сега усилено търся информация за мои роднини. Дори преди малко написах едно писмо до архива. Често ходя до гробищата пред техните гробове, както и пред арката в с. Казачево, където е написано името на моя прадядо, загинал при Дойран през август 1916 г.
Поздрави!


Чудесно, че търсиш пътя назад. Зная колко е вълнуващо. Един клон от родовете ми назад, правихме среща преди четвърт век и беше много вълнуващо. Днес, благодарение на технологиите и поназнайването на това-онова от миналото, продължавам да откривам предци и това е повече от чудесно преживяване.
Желая ти успех.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 505474
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 7681