Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Постинг
05.05 09:25 - Завръщане
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 430 Коментари: 6 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Някак се завръщаме…
Рано или късно.
Почти винаги след като те и двамата вече са тръгнали по оня път, от който няма завръщане.
Пристъпваме в опустялата отдавна улица, тревясала, обрасла с трънак, обвита в повети, препречена с джанки, гъсто прорасли, пазещи скрити къщите. Къщите където живееха нашите. Където растяхме на воля, гонехме козлета и агънца, надбягвахме се с малки патенца, разкудкудяквахме петли и кокошки. Където часове клечахме с оголени коленца пред малка калинка или буболечка, незнайна за нас. Където гонехме вечер светулки и ги лепяхме на челцата си, където притаили се, скупчени коляно до коляно, слушахме щурците, жабешкият хор или пък гледахме луната и се чудехме колко невероятна е тя.
Сега изплашени, с разтуптяни сърца и с огромна, надигаща се вълна на вина, разгръщаме тревите и пристъпваме бавно. Дори не се сещаме, че ни е страх от змии и други неща. Забравената отдавна любима порта ни придърпва като магнит, спомена за отворена врата ни тегли…, но се изправяме пред нея с подкосени крака. Неее, тя дори и да ни помни, не го показва. Тя е опазила незаличени некролозите на стопаните си, пазила ги е от бодливите храсти, да се виждат, да могат да гледат към края на пътя, по който заминахме и не намерихме време или начин да се върнем. Пейката, изгнила се залюлява под тежестта ни, опитали се да приседнем от премала върху нея.
Ключът на портата не иска да превърти, заяжда, запълнил се с ръжда, не иска да ни пусне вътре. Когато все пак успяваме да открехнем вратата, тя увисва в ръцете ни и заронва сълзи, събирани от последния дъжд, събирани точно за нашето идване.
„Защо идвате, къде сте тръгнали?“ – строго ни пита къщата.
„Идваме си вече, завинаги. Оставаме тук. Ще разчистим, ще просветлим двора и стаите, ще обърнем земята в градината, ще живеем заедно“ – развълнувани и виновни, пелтечим ние.
„Защо, изплашихте се от вашия свят, подгони ви страхът за живота ви, сетихте се, че тук някой има, че тук някой ви чака, че тук ще се спасите? Така ли?“
Така беше.
Домът ни, къщата на родителите ни, заключена, клекнала, опустяла, ни отвори вратите си, а вътре…О, Боже!
Вътре ни очакваха семенцата, които майка е събрала за нас в последната си есен. Да засадим градината когато се завърнем. Дори мишките са ги опазили, не са ги похабили, всички са ни очаквали. Гардероби, пълни с истински завивки от вълна и памук, черги, тъкани от баба, мотики и коси, търмъци, гвоздеи, чукчета, оставени от баща ни. Тенджери, казанчета, печки, чинии, чайници, чаши, всичко приготвено за нас един ден, ни чакаше. Да се завърнем. Дори и в беда да сме, нищо да не липсва. На нас, забравилите пътя към дома в добрите времена.
Тук, в обраслата, прашна, самотна и опустяла бащина къща всичко години наред е очаквало нашето завръщане. Завръщането, за което ние дори не сме помисляли, но тук, всичко го е очаквало.
Завръщането.
Нашето.
Няма единствено тези, които бяха приготвили това за нас. Знаели са, че ще ни потрябва когато се завърнем.
Няма ви, а ние сме тук…
Простете ни.

Милка Маркова



Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. panazea - Добре сте се върнали !
05.05 23:31
Отпочинете си от суетата на големия град!
Поздрав , Милке !
На всички да си мила !
Тони
цитирай
2. shveik5 - Поздравления! Хвана ме за гърлото!
06.05 00:04
Има едни птици, бързолети им викат. Като дете не ги познавах, нито ги бях виждал, нито на село, ни в града. Но от петнадесетина години напълниха града ни. От началото не ги приемах и ги гледах недружелюбно, но сега им се възхищавам най-вече на тях от всички прелетни птички. Възхищават ме с непрекъснатият си полет от ранна сутрин до мрак. Неуморни, устремени и луди, сякаш целият ден е един танц, целият им живот дори. Та тия птички мътят между фугите на панелките. И над моята тераса точно мътиха няколко години подред и бяха щури в полета си над главата ми, понеже обикалят цяла тайфа и като че ли всички се радват, че тук и там има процепи в които мътят. Такива места ставаха свещени за тях. Когато доближаваха терасата ми, всички пискаха от радост мисля и приветстваха мястото, след което като фойерверки се извиваха на горе в небето. Но, но един ден санираха блока ни. Няколко години наред тайфата посещаваше мястото над терасата, помнеха, знаеха, тъгуваха, тачеха, тъжаха, скърбяха. Болеше ги!
цитирай
3. boliarkabg - Честит празник и благодаря!
06.05 08:35
panazea написа:
Отпочинете си от суетата на големия град!
Поздрав , Милке !
На всички да си мила !
Тони


Четвърта пролет изживявам на село, благодарение решението на дъщеря ми да имаме къща тук. Прекрасно е, живея все едно от началото на рождението си.
цитирай
4. boliarkabg - Честит празник, благодаря ти,
06.05 08:40
shveik5 написа:
Има едни птици, бързолети им викат. Като дете не ги познавах, нито ги бях виждал, нито на село, ни в града. Но от петнадесетина години напълниха града ни. От началото не ги приемах и ги гледах недружелюбно, но сега им се възхищавам най-вече на тях от всички прелетни птички. Възхищават ме с непрекъснатият си полет от ранна сутрин до мрак. Неуморни, устремени и луди, сякаш целият ден е един танц, целият им живот дори. Та тия птички мътят между фугите на панелките. И над моята тераса точно мътиха няколко години подред и бяха щури в полета си над главата ми, понеже обикалят цяла тайфа и като че ли всички се радват, че тук и там има процепи в които мътят. Такива места ставаха свещени за тях. Когато доближаваха терасата ми, всички пискаха от радост мисля и приветстваха мястото, след което като фойерверки се извиваха на горе в небето. Но, но един ден санираха блока ни. Няколко години наред тайфата посещаваше мястото над терасата, помнеха, знаеха, тъгуваха, тачеха, тъжаха, скърбяха. Болеше ги!


също като теб за бързолетите научих преди 8 години. Открих ги една вечер на село, седейки късно на прозореца, видях ги. Не бяха лястовички, потърсих, прочетох, научих и от тогава бяха любимците ми. За съжаление сега пак съм на село, но в друг негов район, оживен, не в бащината ми къща. Тук ги няма, те летят в края на селото ни и тогава бяха много. Прекрасни са. Да, бащиният дом...
цитирай
5. eva666 - ....аВе, ти верно си..Мерудията на тазз Тъпотия тук , 11г!! мъж нямаш ли си, деца, унуци?
07.05 12:07
panazea написа:
Отпочинете си от суетата на големия град!
Поздрав , Милке !
На всички да си мила !
Тони

цитирай
6. boliarkabg - :))))))))
07.05 14:22
eva666 написа:
panazea написа:
Отпочинете си от суетата на големия град!
Поздрав , Милке !
На всички да си мила !
Тони



тая година мерудията ми мравките окрадоха, но пак изникна :)))))), наистина ме разсмя.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 504657
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 7678