Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
13.05.2021 19:12 - Разказ по картинка
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1198 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

imageИли спомен от едно минало

Винаги когато срещна такава снимка или картинка, аз не си казвам „сладникаво“. Напротив, вихърът ме вдига и ме стоварва…знаете къде: сред полето пред вратата където ме чака моята Муза.

Прекрачваме двете и се започва.

Понякога е пролет. Синее небето, пухкави, бели облачета се гонят, Райко играе на криеница с тях. Едни зелени и равни полянки, все едно англичанин ги е косил в бившите ни дядови къщи. Гонят се, бели и шарени агънца, малки козленца поклащат обички под брадичките си и припкат ситно наоколо. Глухарчета, великденчета цъфтят, цвърчат птичета. Това е пролетта около Великден. Виждам как майка и баба сменят всекидневните черги и постелки на леглата, калъфките на възглавниците, /които тогава стояха и денем на леглото за украса/, как перат всекидневните и просторът е запълнен с ветреещи се на вечният лек ветрец всякакви пъстроцветни тъкани и бродерии. Прекрасните бродирани покривки и покривчици, изпрани и разцъфтели в безброй изкусни цветове, греят, летят на простора, ухаят на чистота. Сигурен признак, че идва Великден. Прането се прибира леко влажно, сгорената жарава от качествени цепеници напълва до край тежката чугунена ютия и майка глади внимателно бродериите. Да не пожълтеят, но да са перфектни и без гънка. После застила кръглите тоалетни масички, застила масите приготвени за тържествения обяд на самото Възкресение Христово, след празничната Литургия. Ние пристъпваме на пръсти наоколо, не докосваме нищо, само тайно надникваме в стаята където ухае на козунаци и червени яйца.

Понякога пък е есен. Късно слънце меко и грижовно топли позлатената есен в края на октомври. Къщата дъхти на прясна мазилка и вар, на прани и изсъхнали на слънцето черги, на седели в скриновете нови и греещи с писмата си други, постлани за сбора. Вълнени покривки на леглата, топлят и напомнят за празник и приближаваща зима. В градинката на баба са нацъфтели димитровчета и едни тайнствени есенни цветя, моите снежинки. Орехова шума тръпчиво стеле земята, белеят се едри орехи върху й. Лекият ветрец е заминал след Пролетта към нейните покои, а есента спокойна подготвя изпраните покривки и покривчици за разжарената ютия. Мирисът на изгладено вече носи усещане за уют, за празник, но и за наближаващата зима. За мирис на тежко червено вино, което дядо точи от бъчвата в мазата, за вкусният есенен гювеч и печен овчи бут в пещта, за тежките сбОряни, за хайдушките  песни на масата, които ще се понесат след някой ден когато пристигне сборът.

Развяните от ветрецът и Райковото греене покривки и покривчици бавно изчезват зад вратата на моето поле, а аз дълго още копнея в спомена си за отминалите прекрасни времена на двайсети век.

Вековете отминават неумолимо, а ние бяхме щастливците на романтичният  20-ти  век.

Милка Маркова 


Тагове:   минало,   разказ,   спомен,   20 век,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. panazea - Хубаво си го написала , Милке! Като картинка !
13.05.2021 19:59
Размечтах се !
Тони
цитирай
2. boliarkabg - Здравей,
14.05.2021 07:57
panazea написа:
Размечтах се !
Тони


Мили и трогателни дни, зареждат ни с желание за живот. Благодаря ти.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629391
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053