Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
15.05.2021 08:32 - Не забравяй родния край
Автор: boliarkabg Категория: Други   
Прочетен: 1411 Коментари: 4 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

imageНикога!

Решил си да тръгнеш по света, да обиколиш поне страната, да се заселиш в по-голям град или в столицата. Иди, осъществи мечтите си. Работи, печели, създавай. Едно не забравяй, Родния край. Не говори лошо за него, не го оплювай /лоша дума, но напоследък го правим буквално/. Прощавай му, на Родния край, запустението, разрухата, немарата, защо и ТИ си допринесъл за да стигне до там. Ти също си го напуснал, не си останал да го подкрепяш, развиваш, облагородяваш, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО. Избягал си, тръгнал си си, оставил си го самотен и дори не си се обърнал.

Годините ти обаче минават както на всички ни, откакто свят светува. Децата ти порастват, ти остаряваш, свършва трудовият ти път. Вече не всичко те привлича, не всичко те зове. Все по-често нощем те буди звън на звънци от стадата в родния край, църковен звън, птичи песни или гласът на мама, попръжните на татко, тихият глас на баба, усмивката на дядо под мустак. Все по-често се питаш как ли е сега там, дали бащината къща се държи още, дали можеш да се върнеш и я постегнеш, нали си посъбрал някой лев. Сам не усещаш как един ден си врътнал ключа и си потеглил по пътищата към онова място, наречено от вечни времена Роден край, Бащин край…

Разбираш, че не си го забравил, че там, някъде в едно ъгълче, съвсем мъничко на сърцето ти, Родният край винаги е стоял и търпеливо те е чакал да се върнеш. Пристигаш си и знаеш, виждаш, че онова, което си спомнял в годините вече не е същото. Не е толкова голяма липата, нея отдавна я няма. Къщата е клекнала и олющена, не е онова топло гнездо където вечер заспиваше под звездите. Дерето не тече с оня дебела и бистра вода, а само църцори и едва се промъква жабунясалата му малка водица в старото корито. Виждаш това и ти става още по-мило, по-скъпо, по-свидно. Сядаш на прага, защото пейката пред пътната врата отдавна е изгнила, сядаш и без да се срамуваш, по страните ти потичат солени сълзи. Дори не ги изтриваш, оставяш ги да изплачат всичко, насъбрано през целия ти живот, да те пречистят, да окрилят Душата ти и утре…

…Утре ставаш рано, хвърляш ризата, грабваш ръждясалата кирка, лопата, старата коса и започваш да чистиш забравата наоколо, за да ти светне в Душата, да се върнеш към истината, към Корена си и да довършиш земния си път в тиха радост…

…в Родния край!

 

Милка Маркова

 




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. iw69 - Да,да ...
15.05.2021 08:41
Спомените от детството ...
цитирай
2. boliarkabg - Здравей,
15.05.2021 15:09
iw69 написа:
Спомените от детството ...

така е...
цитирай
3. shtaparov - Да- друго е в родния край: там пов...
18.05.2021 18:52
Да- друго е в родния край: там повечето хора си устройват живота,там са близките и нашите приятели,там е най-често домът ни
цитирай
4. boliarkabg - Здравей,
21.05.2021 12:59
shtaparov написа:
Да- друго е в родния край: там повечето хора си устройват живота,там са близките и нашите приятели,там е най-често домът ни


мислех,че ще си остане като спомен на детството ми..., оказа се,че е истинско завръщане, което оцвети отново живота ми. Благодаря ти.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 629382
Постинги: 174
Коментари: 512
Гласове: 8053