Дали да се върнеш там, от където си тръгнал преди повече от половин век.
Връщах се в годините доста пъти. Не много често в началото, после по-рядко, а след това на 10 дена в продължение на почти 20 години. Е, вече не беше същото, минавах по пътища и пътеки бързайки, винаги с определени дни или часове, понякога забелязвах я цвете, я нова малка пътечка, понякога чувах птиче или пък виждах интересно животинче. Радвах се и въздишах, но животът ми беше другаде и течеше в друг ритъм.
Днес, успокоена и поспряла се завърнах неочаквано и вероятно завинаги отново там, откъдето някога тръгнах. Радвам се, свиквам, забавяйки ритъма. Отново чувам тишината, природата, виждам света. Постепенно и неочаквано или волно минавам по пътеките и местата там, откъдето... . Пак е красиво, чудно и мило, пак е, но вече не е същото, не е. Цели улици са непроходими, поляни, превърнати в малки горички, каменни дувари са полегнали леко върху дебели меки треви, стари дървета са грохнали, а край тях кършат млади снаги други, съвсем неочаквани... До стара, прастара слива от рядък балкански сорт изникнало кой знае откъде посято семе на меше. До разкошен орех от изчезнал стар сорт, поникнала и прорасла някаква фиданка, която сама още не знае в какво дърво ще се превърне. Упорити, нагъсто изникнали диви рози, по нашенски драки шипка, са сменили глога син и червен. Над главата ми прелитат новозаселени видове птици, а за други дори да се оглеждам няма надежда отново да забележа. Старата чешма от някога, която така си помня , все стара, потънала и обрасла в някакви диви виещи се растения, със зеленясали корита, съборен зид и трева, измамно канеща те да пристъпиш и затънеш в блатото под нея. Днес някой е помислил, подредил я, почистил я, водата й търси близкото дере по определен й от хората път, затова блатото вече не заплашва ничии стъпки. Водата не се оставя лесно на опитомяване, щом стига до деренцето, веднага засилва бяг, пълни внезапни вирчета, подпира стари коренища, промушва се под надвиснали ниски клони и заминава надолу и надолу. Минаваш под някогашни млади върбички днес превърнали се в достолепни дървета. Тихо е като в храм. Сенки на голи все още клони пропускат слънчев лъч, чудиш се къде си, каква е тая дивност наоколо, ТАМ ли си, чудиш се!
Там, от където някога тръгна, където остана детството и където...
Там където?Милка Маркова
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
През последната година в Русия се появих...
Поздрави!
Поздрави!
Така е, върнах се неочаквано след цели 56 години различен живот, без дори да съм помисляла, на ум да ми е идвало. Започвам четвърта година, засега скъсала обратната връзка изцяло. Чувствам се прекрасно, правя неща,които на сън не съм пожелавала, не обичах това. Просторът е в Душата ми.
Благодаря ти!
Живея от скоро отново в селото където съм родена, а бащината ми къща е в една друга махала. На дядо ми, където съм пораснала до 12-тата си година също е в там. Това село, от детството ми, съществува в мен паралелно. Дори когато ходим с дъщеря ми в родната махала,я приемам като днешната, а другата, оная, от миналото, тя живее някъде в облак над мен или успоредно край мен. Онова село, тогавашното, е успоредно на днешното, в което живея. Само името и разположението на улици и къщи е същото. Двете са живи в мен и са Живота ми днес.
Благодаря ти.