-Върви, върви  подире ми, не се озъртай - смъмри я свекърва й кога надвечер се промъкваха из пустите  сокаци. Старата вървеше напред, безплътна и суха като сянка. Носеше вързоп в едната ръка. Младата пристъпяше навела глава след нея, а с...

Дали да се върнеш там, от където си тръгнал преди повече от половин век.
Връщах се в годините доста пъти. Не много често в началото, после по-рядко, а след това на 10 дена в продължение на почти 20 години. Е, вече не беше същото, минав...

Денят беше топъл и хубав. Слънцето не беше отслабнало, но се усещаше вече умората му. Зърното беше прибрано по къщята. Добра година имаше, лятото без дъжд. Бог даде време да се прибере всичко.
Мъжът гледаше към двора и сърцето му прелива...

Споделени размисли
Прииска ми се да открия интересен разказ, който съм пропуснала да споделя тук. Отворих папките, зачетох се. Зная ги почти наизуст, но винаги зачитайки се откривам къде и какво би могло да стане по-добре, по-изразителн...

Нови жители на селото
Леля Ганка още на вечерята снощи ме предупреди, че днес ще ме запознае с една от новите заселнички тук. Нямам търпение. Много интересни дни ме очакват в моето любимо село. Утринта е прохладна, изпълнена с птичи пес...

Никога!
Решил си да тръгнеш по света, да обиколиш поне страната, да се заселиш в по-голям град или в столицата. Иди, осъществи мечтите си. Работи, печели, създавай. Едно не забравяй, Родния край. Не говори лошо за него, не го оплювай /л...

Или спомен от едно минало
Винаги когато срещна такава снимка или картинка, аз не си казвам „сладникаво“. Напротив, вихърът ме вдига и ме стоварва…знаете къде: сред полето пред вратата където ме чака моята Муза.
Прекр...

  Преди 18 години точно в тия дни, се наложи да дам добро на хора, които ми бяха просто познати. Да, преплитал се беше животът ни от ранното ми детство още, познавах добре фамилията, но в годините почти не се виждахме. Просто хора добре ...

Някак се завръщаме…
Рано или късно.
Почти винаги след като те и двамата вече са тръгнали по оня път, от който няма завръщане.

Спомням си, като малка баща ми ме водеше да ми покаже гробът на неговия дядо. Недалече от селото, на един южен склон влизахме в тревясало оградено място. Мека и висока трева, необезпокоявана от косачи обгръщаше грижовно стари каменни кръ...

 Ето, че отново съм в онова поле, моето, с вратата сред него, отворена за мен.
Надниквам през отворената врата и леко, на пръсти прекрачвам прага й…
….

Не твърдя, че познавам нашият днешен свят. Ще се опитам да споделя нещо от собствения си опит.
Детството, развитието ми в началото на моя живот и ученическите ми години, имах късмета, да късмета, да ИЗживея малко след половината на минал...

 -Оооооххх, студеничко е вече - едно тъничко гласче занарежда тихичко. - Бабичко, защо стана толкова студено, листенцата ми треперят, замръзват...
Вятърът свиреше часове в гредите, в строшените керемиди. Студът сковаваше бързо, промъква...

Пладне е. На къра птичият свят пее, звънти наоколо. Слънцето грее малко свидливо. Рано е още, пролет е. Нека има злато в колчана му за летните стрели към Земята. Тревите бързат, протягат връхчета нагоре, да се стоплят, да израстат. Цвете...

 - Бягайте, бягайте, огромна змия – развика се момчето, което млатеше с тежкия чук огромните каменни блокове на стената.  В малката стая, изпълнена с плътен, бял прах,  не се виждаше дори изходът. На вратата се сблъскаха момчето и ...