Постинг
11.05.2016 07:32 -
Дядовото лято
Автор: boliarkabg
Категория: Други
Прочетен: 6439 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2016 13:19
Прочетен: 6439 Коментари: 17 Гласове:
33
Последна промяна: 13.05.2016 13:19
Не съм го запомнила с дочени панталони или по риза, не дай Боже пък с къс ръкав. Винаги със шаячни гащи, на нивата с цървули, поне с вълнено елече на гърба, ако не с жилетка. Ризата с дълъг ръкав, лятото винаги навит до лактите. Върне ли се от нивата - бос. В селото имаше шеговита дума,че дядо Миню цяло лято ходи бос и щом се убоде на трън само потърква крак да го отчупи и продължава напред. Зимата сяда до печката, хваща ножчето си и вади тръните. Вади и хвърля в печката, така няколко дни се топли. Виж потната риза хвърляше всяка вечер за пране. Когато проснеха жените прането да съхне, една върва биваше само с ризи на дядо. Домашно тъкани. Винаги се чудех какви ръце имаха майка и баба да перат тези ризи на ръка. Щом се прибереше вечер от къра, първата му работа да отиде до бурето с ракия. Врътва дървената канелка, пълни едно емайлирано канче до нейде и гаврътва ракията на един дъх. Обърсва уста с опакото на дланта си и казва едно звучно и доволно „Яхаааааа”, натъртвайки на последното „а”. После туря канчето до бурето и потъва в големият три декара двор, насаден с какво ли не. Работа да искаш вътре. По някое време ще изскочи из редовете царевичак и ще извика на баба: ”Нейке, отивам на бахчата”. Взема шиника под мишница и излиза. На около 200-300 метра от къщата на брега на Чакуртала. Чакуртала е дерето, което никога не знаеш каква вода ще довлече след малко, та там имахме бахчичка. Дядо е бил градинарин като съвсем млад по маджарско и немско, слабост му беше отглеждането на зеленчук. Влиза в малката си бахча, оглежда я критично, после доволно и пуска водата по вадите. Топла, силна, потича тя покрай тъмните листа на пипера, край червеното на доматите, лютите чушки, целината и зелето. Замирисва на земя, на вода, на прясно. Направлява дядо с мотика водата, драго му е когато натаява между редовете. Слуша обаждането на птиците от отсрещната кариера и току перне с все сила някой комар по врата си, а после дълго попържа. Доволен накрая спира водата, оставя я да продължава надолу в дерето пътя си. Взема шиника и го пълни с пипер, патладжан, домати и целина, моркови и какво ли още не. Прясно, сочно, всичко пращи от сила. Затръня входа към бахчата, поглежда за последно и тръгва към къщи. Вечерта е спуснала сенките си, луната вече наднича иззад Ветите лозя, козодоят „охка” от шумата на мишетата. Дядо се прибира доволен, уморен, но никога не мож го чу да се оплаче или пък да се засмее с пълен глас. Само лицето му отпуска бръчки, погалва по главичката малката ми сестра пътьом, подава на баба зеленчука и скрита усмивка повдига единия край на мустака му. После дълго мие ръцете си, врата и лицето, дълго се бърше с голямата домашна кърпа, само негова. Сяда до масата и поглежда към жените край печката. Това е знак, че вече всички можем да се наредим до него и да вкусим от чудно ухаещите манджи на майка и баба.
Моят дядо, чиято първа буквичка се старая достойно да нося.
Милка Маркова
Френският и шопите
Граф Игнатиев - Османците последваха наш...
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Граф Игнатиев - Османците последваха наш...
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Прекрасно разказано - припомни ми как ходехме с моя дядо на бахчата до градчето и как течеше водата по плитките вадички около царевицата :) Имаше кладенец направен с гуми покрай стените.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
благодаря ти и аз...прекрасно е,че имаме такива спомени, Душите ни са пълни!
цитирайВълшебни са ти били преживяванията, а и ти вълшебно си ги разказала!
Усещането беше все едно чета Йовков!
Поздравявам те!
цитирайУсещането беше все едно чета Йовков!
Поздравявам те!
Радвам се,че те е докоснал разказът. До Йовков имаме много,много още да работим:). Благодаря ти!
цитирайЧудесно е, когато човек заедно с името носи и спомена за онзи, който му го е дал, и то по такъв топъл, жив, изпълнен с обич и възхищение начин, както в този текст. Възхищавам се на изказа - пределно изчистен,емоционален, богат на народни думи, всяка от които поражда вълнуващи картини и асоциации на българското. Поздравления за този разказ спомен!
цитирайEHAAAAAAAAA tvoqt dqdo, moqt dqdo kak vsichki si prilichat - kade se dqna vsichko tui mama mu stara znachi , zashto go nqma veche tova , zashto go nqma Boje .
цитирайдраго ми,че ти е харесал споменът за моят дядо-истински българин. Бъди здрава и вдъхновена!
цитирайНееее, има го всичко това,тука е. Не видя ли колко много млади българи има днес, истински мъже. Просто в очите ни се тикат все тия, напудрените,затова! :)
цитирайКато жив е! А разказът събужда заспалите спомени. Не може, разказва ли човек с обич и познаване на отминалите времена, да не се доближи до класиците.
Преди близо 50 години получих рецензия на няколко мои къси разказчета, че приличали на творбите на нашите стари майстори. И през ума не ми беше минало да им подражавам. Но... ето че помня тази обида до днес.
Ако дядо ви, Болярке, се е казвал Марко, значи той, откъдето и да погледнеш, е бил истински българин - Марко Кралевити.
Поздрави!
П и е р
цитирайПреди близо 50 години получих рецензия на няколко мои къси разказчета, че приличали на творбите на нашите стари майстори. И през ума не ми беше минало да им подражавам. Но... ето че помня тази обида до днес.
Ако дядо ви, Болярке, се е казвал Марко, значи той, откъдето и да погледнеш, е бил истински българин - Марко Кралевити.
Поздрави!
П и е р
Маркова съм по мъж, а моята фамилия е Минева. Дядо Миню се казваше моят дядо., но наистина беше голям българин, не само защото ми е дядо :)
цитирайто на снимката се вижда .
Това дето е ходил бос цяло лято е нещото , което го е зареждало с енергия и тонизирало !!!!
цитирайТова дето е ходил бос цяло лято е нещото , което го е зареждало с енергия и тонизирало !!!!
Тука е на 70 години... :) майстор е на трима сина :) и т.н.
цитирайПоздрави - Литатру!
цитирайБлагодаря :)
цитирайВ испанско видях такав баба ,която идваше да си види внуците ,пътуваше сама,прави им всякакви тестени уникални нещица,вкусни като космически елексир .Внучката и ,живееше с холандец в Испания ... тия българи ,които бяха ,вече няма да ги има никога!!!
цитирайВярно е, няма да ги има и затова винаги съжалявам, че не научих това,което знаеше моята баба. По-назад в блога ми има разказ,посветен на нея. Тя беше лечителка....
цитирайиска ми се да се видим,не съм далеч! Бих го написал за всички истински българи.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8055