Влизаш в дълбок магазин с рафтове до тавана. По тях наредени в лек диагонал топове плат. Един върху друг. Вълнени и памучни, копринени. Само. Тогава още „дървесината“ не беше се появила. Говореха за нея възрастните. Виждали я непосредствено след войната, но скоро не са карали по магазините такива платове.
Топовете преливаха от цветове. В дясно вълнени платове. Благоговейно гледаха шивиотите, флаконетата… Тежкарски както бихме казали сега, а тогава казваха „скъпи“ платове. Черно, шоколадово кафяво, метално сиво, графитено черно, виненочервено, масленозелено, индиговосиньо. Вълнените платове бяха сериозни и въздържани. Те не крещяха, не се бутаха нагоре или пък близко до витрините. Знаеха, че техните почитатели ще ги открият където и да са. На тях не им приличаше да се извисяват по горните рафтове и да се оглеждат ококорени наоколо. Пристигаше техният клиент, продавачът го поздравяваше почтително, оправяше си ръкавелите чинно, поглаждаше и без това безупречния си мустак и казваше: „Заповядайте ,моля, какво ще обичате“.
До вълнените платове вълнуващо трептяха в очите на клиентките копринажите. Топовете копринени платове също не се натискаха за високите рафтове. Кокетно сияеха в долните, ниските. Ухаеха на омайващи парфюми, проблясваха с дискретни цветове. Коприни, тафти, гладко копринено или пък тежко помучно кадифе се редяха едни до други. Фини госпожи и нежни госпожици изправяха елегантни снаги пред тях, дълго ги гледаха, докосваха с изнежени ръце с безупречен меникюр и красиви пръстени. Наоколо витаеше тайнстветност.
На горните рафтове весело се побутваха топове от крепони, във всички цветове на дъгата. Небесносини до портокалово оранжеви, слънчево жълти и бледозелени като млади тревички. Над тях, на най-високото се смееха весело топове и топове с басми. Събрали в памука си слънчевите лъчи на полята и фантазиите на художниците, създали шарките им. Какви ли не кръгове, квадрати застъпващи се един друг, букетчета цветя, незабравки и слънчогледи, четирилистни детелинки и грейнали черешки, зайчета и катерички, какво ли не. Весело им беше защото пред тях най-често спираха малки дечица и млади момичета. Сочеха ги, радваха им се, искаха от тая и тая , и тая басмичка, я за поличка, я за рокличка с воланчета или пък с бухнало ръкавче.
На отсрещната стена се опираха рафтовете с бели памучни платове, до тях бяха топове с воали в различни цветове, тюлове, дантели. Те стояха притаени и очакваха своите клиентки, за да се превърнат после в красиви фусти, с волани и дантели, блузи, във драперии, прикриващи пищни деколтета, които ще събират погледите на господата.
В магазините за платове беше винаги тихо и приятно. Ухаеше на вълна, памук, коприна. Тук дори възклицанията бяха приглушени и тайнствени. Тук цареше възхита и радост. Продавачите бяха внимателни, само металният метър потракваше за да измери необходимият метраж за купувача или пък проблясваше за да покаже от кой точно топ плат иска господинът.
Хартиите, в които обвиваха нежно и внимателно отрязаният плат бяха също разноцветни и приятни. Меки за да не наранят плата ,който ще обвият.
В магазините за платове витаеше атмосфера, която днес няма къде да намерите. Романтиката и красотата, носени от платовете, днес е разкроена, тегелирана, обримчена и пакетирана още в огромните шивашки цехове. Тя не достига до купувача, защото днес той е потребител.
Милка Маркова
Благодаря ти за възкресения спомен, boliarkabg! Оставам верен фен на чудесния ти стил! Поздрави!
